Експерти: Бюджет 2026 - без реформи и с риск от по-висока инфлация

До края на седмицата Държавният бюджет за 2026 година трябва да бъде внесен в Народното събрание. Параметрите му на този етап не са известни. Предвиденото в план-сметката коментираха бившият социален министър Христина Христова, икономистът Никола Филипов и финансистът и анализатор Левон Хампарцумян в ефира на „Здравей, България”.

„Не виждаме реформи. Нещо е направено в приходната част, но проблемът идва най-вече от разходната“,смята Христова. Тя видя и условия за затрудняване на правенето на бизнес у нас. Според бившия министър „след 4 години политическа нестабилност вече берем плодовете на популистки и неправилни решения”.

Първият бюджет на България в евро вече е разписан (ОБЗОР)

„Надявах се част от разходите да бъдат замразени, но виждаме точно обратното. Макар минималната работна заплата да се увеличава с 15 евро по-малко от очакваното, бизнесът е изправен пред абсурдната ситуация да се бори с публичния сектор“, алармира Никола Филипов.

Според Хампарцумян е работа на изготвилите бюджета да обяснят каква е целта му и защо параметрите му са такива, каквито са заложени.

Експертите са категорични, че по-високите вноски за пенсия не означават по-високи пенсии в бъдеще, а че пенсионната система се задъхва. Те се обединиха и около мнението, че вдигането на заплати, особено в публичния сектор, неминуемо повишава инфлацията в страната.

Предприемачът Таня Скринска и икономистът от КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев изразиха притеснения относно липсата на диалог и неясните данъчни политики в предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS.

Таня Скринска изрази сериозни резерви към подготвяните промени, които по думите ѝ ще се отразят "изключително негативно" на бизнеса и на хората, които работят легално. Тя подчерта, че именно коректните работодатели и техните служители ще трябва да платят сметката за тези, които не се осигуряват, както и за "твърде раздутата държавна администрация", за чието редуциране липсва политическа воля. "Имам чувството, че БСП са основен говорител на правителството по отношение на данъчната политика", коментира Скринска, допълвайки, че моментът за подобни промени не е подходящ.

Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев подкрепи тезата за липса на диалог и определи процедурата по приемане на бюджета като "абсолютно сгазена". "Трудно е да се коментира нещо, което не съществува", заяви той.

Кацарчев посочи, че правилният подход изисква първо да се обсъдят макрорамката, прогнозите и данъчните закони, и едва след това да се пристъпи към изготвяне на самия бюджет. Според него в момента този ред е нарушен. 

Икономистът от "Подкрепа" обърна внимание и на неяснотите около минималната работна заплата, която според Кодекса на труда би трябвало да е 620 евро, докато в проекта на НОИ е заложен минимален осигурителен доход от 605 евро. "Досега минималният осигурителен доход винаги е бил равен на минималната работна заплата", припомни той.

Темата за бюджет 2026 г. и смяната на председателя на Народното събрание коментираха и Димитър Ганев от „Тренд“, доц. Георги Лозанов, медиен експерт, и Нидал Алгафари, пиар експерт, в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

„Тъжно ми е за госпожа Наталия Киселова, че ѝ се наложи да преживее всичко това, което тя преживя през този период, докато беше председател на Народното събрание. Какво ли не се подиграха с тази жена. Извинявайте, госпожо Киселова, не го заслужавахте. Отношението към нея беше отвратително“, каза Нидал Алгафари.

Според Димитър Ганев оставката на Наталия Киселова не идва в следствие на несправяне с работата ѝ. Той е на мнение, че не се очаква сериозна промяна оттук нататък. Георги Лозанов подкрепи мнението на Ганев. Той смята, че това е фалшиво събитие. „Какво ще усетят, както казва Пеевски, хората от тази смяна. След 10 месеца, ако всичко върви по същия начин, ще има следваща смяна. Това са по-скоро имиджови видимости на високата катедра“, заяви Лозанов.

Колкото до това дали се очаква политическа битка покрай бюджета за следващата година, Димитър Ганев е на мнение, че се очакват сблъсъци. „Политически дивидент за опозицията не мога да преценя дали ще има. Този модел на бюджета с по-раздути социални разходи ще се запази, без да се прави сериозна данъчна реформа. Проблем номер едно за българите са цените, това сме го коментирали много пъти“, коментира политологът.

„Бюджетът, който имахме през 2025 година, вероятно ще бъде пренесен с козметични корекции към 2026 г.“, допълни Ганев.

Целия разговор гледайте във видеото.