„Дотам и обратно”: Панакида в училище

Как е изглеждала една класна стая преди 150 години. Това може да видите в запазеното килийно училище в странджанското село Сърмашик, популярно днес като Бръшлян. Станка Бухлева разкрива как в края на 19 век е преминавал един учебен ден.

„Сядали са на кожите, които родителите са изпращали. По-богатите са изпращали кожи, по-бедните – черги. И децата са сядали върху тях”, разказва Станка Бухлева.

Първите стъпки в четмото и писмото са правели само момчета от 9 до 13 години. Сядали по турски, за да могат да поставят пред себе си сандък с пясък. Пишели са с помощта на перо.

„Дотам и обратно”: Тайните на загадъчното светилище Демир Баба Теке

„Така са започвали да учат – сандъчето и перото. Буквичките, сричките, думите. Стигнали обаче до изреченията. Много е трудно да вмъкнеш изречение в сандъчето”, обясняма Станка Бухлева.

Така неволята ражда панакидата - един от първообразите на днешния таблет. Дъска, облята с пчелен восък, върху която децата пишели с пирон или друг остър писец. Защо восък? Защото при затопляне восъкът се заглажда и позволява написаното до момента да се заличи.

„Дежурният ученик е трябвало да запали странджанското огнище. Всяко едно момче е заглаждало с дланта си панакидата с топлината на пламъка. Но не много отблизо, за да не се разтече восъкът”, обясни Бухлева.

За елементарната математика се е ползвало сметало. Сглобявали са го родителите на учениците от дървени фигури. Редът в класната стая е бил железен. Даскалът ползвал дълга пръчка, с която съблюдавал дисциплината. Непослушните били наказвани в ъгъла на помещението.

„С вдигнати ръце, на боси колена. Под коленете даскалът е казвал какво да се сложи, според това доколко е прегрешил ученикът. Даскалът е определял – за един боб, за друг – леща или царевица. За най-непослушните – орехови черупки”, обяснява Станка Бухлева.

Преди 100-200 години да учиш е било привилегия. От крехка възраст децата са поемали някои от ангажиментите в многолюдните фамилии. Заедно с родителите се занимавали със земеделието и животните. Получилите свидетелство обаче, имали възможност да надскочат трудния селски бит и да погледнат на живота по друг начин.

Въпреки че съществува за кратко - от 1871 до 1877 година - килийното училище в Бръшлян е поставило основата на просвещението в Странджанския край. И то в онези тежки години на борба за национално освобождение. Освен умения за писане и смятане, първият даскал, революционерът Петър Киприлов, е имал възможност да възпитава в децата стремеж към свобода и независимост.