Тестове са проведени от САЩ, Великобритания, Франция, Съветския съюз, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея

Израснала в Солт Лейк Сити, Юта, през 50-те и 60-те години на XX век, Мери Диксън е сред милионите американски ученици, на които е било преподавано да се „прикрият“ в случай на ядрена война. „Спомням си, че си мислех: „Това няма да ни спаси от бомба’“, казва тя пред CNN.

По това време Диксън не знаела, че ядрени оръжия се взривяват в съседния щат Невада, докато САЩ тествали новия си арсенал. Тя живеела на място, през което, заради вятъра, преминавал по-голяма част от радиоактивния облак от тестовете.

Мери казва, че е страдала от рак на щитовидната жлеза. Нейната по-голяма сестра е починала от лупус на около 40-годишна възраст, а по-малката ѝ сестра наскоро разбрала, че има рак на червата с разсейки в други части на тялото. Племенниците ѝ също имат здравословни проблеми.

Диксън разказва, че веднъж преброила 54-ма души от своя малък квартал, които са страдали от рак, автоимунни заболявания, вродени дефекти, както и жени, правили спонтанни аборти. Не е ясно какво е причинило тези заболявания, тъй като е трудно да се установи пряка причинно-следствена връзка, но в медицинската общност се приема, че излагането на радиация увеличава риска от рак в зависимост от нивото на облъчване.

„Излагането на радиация увеличава вероятността от развитие на рак, а рискът нараства с увеличаването на дозата: колкото по-висока е дозата, толкова по-голям е рискът“, посочва Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, позовавайки се на проучвания, проследяващи групи хора, изложени на радиация.

80 години след Хирошима: Говорят оцелели след атомната бомбардировка

Хората, които са живели и са били изложени на радиация в щатите около тестовия полигон в Невада – включително Аризона, Невада, Юта, Орегон, Вашингтон и Айдахо, са станали известни като живеещи „по посока на вятъра“ (англ. downwinders).

„Това е опустошително“, казва Диксън, драматург и застъпник за оцелелите от ядрените тестове в САЩ. „Не мога да ви кажа колко приятели съм имала, при които ракът се е върнал отново. Психологическата вреда не изчезва. За нас Студената война никога не е свършвала“, добавя тя. 

► Ядрената ера

Ядрената ера започва преди 80-те години, когато САЩ пускат две атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Бомбите убиват около 110 000 души мигновено и дават началото на надпреварата във въоръжаването от времето на Студената война, в която САЩ, Съветският съюз, Великобритания, Франция и Китай се надпреварват да разработват все по-мощни ядрени оръжия.

Те провеждат над 2000 теста в периода между 1945 и 1996 г., като всеки от тях утвърждава собствен ядрен възпиращ арсенал, който, в зависимост от гледната точка, или укрепва, или подкопава сигурността на света и до днес.

Снимка: iStock

И както в Япония, където стотици хиляди хора умират от заболявания, свързани с радиацията, в годините след 1945 г., така и тези ядрени тестове нанасят вреди върху живота и здравето на хората.

По-късно Индия, Пакистан и Северна Корея също провеждат свои собствени тестове, преди поредица от международни договори почти напълно да прекратят практиката. Единствено Северна Корея е извършила ядрени тестове през XXI век – за последно през 2017 г. 

„Все пак това не е проблем от миналото“, казва Тогжан Касенова, сътрудник към Фонда „Карнеги“ за международен мир, която изследва ядрената политика. Въпреки че тези ядрени оръжия са били взривявани преди десетилетия, „много хора все още плащат цената“, казва тя пред CNN.

►„Имаме едни и същи истории“

Първите ядрени сили са тествали своите бомби на места, които са смятали за отдалечени и слабо населени – често в колонизирани територии, далеч от големите населени центрове.

„Приоритетите им бяха такива, че вярваха, че тестването е абсолютно необходимо от съображения за национална сигурност", казва Алекс Уелърстийн, доцент в Института по технологии „Стивънс“ в Ню Джърси, пред CNN.

♦ САЩ провеждат ядрените си изпитания основно в Невада и Маршаловите острови в централната част на Тихия океан;

♦ Съветският съюз – в Казахстан и на архипелага Нова Земя в Северния ледовит океан;

♦ Обединеното кралство – в Австралия и тихоокеанския атол Киритимати, по-рано известен като Остров Рождество;

♦ Франция – в Алжир и Френска Полинезия;

♦ Китай – в Лоп Нур, отдалечено пустинно място в западната част на провинция Синцзян.

♦ Съветският съюз е тествал над 450 бомби на полигона си в Семипалатинск, Казахстан, между 1949 и 1989 г., в строго секретни градове, построени специално за целта. „Жителите на близките райони „наистина не знаеха целия мащаб на случващото се“, казва Айгерим Сейтенова, експерт по ядрена справедливост и равенство между половете, съосновател на Коалицията „Ядреният фронт на Казахстан“, пред CNN.

„Толкова много мои роднини умираха твърде млади, когато бях дете, и не разбирах защо си отиват на 40 или 50 години“, разказва Сейтанова и добавя, че тя самата и много членове на семейството ѝ страдат от хронични здравословни проблеми. „Тогава си мислех, че са възрастни.“

Сейтенова разказва, че е създаден документален филм за междугенерационното въздействие на ядреното наследство в Казахстан върху жените. Тя допълва, че лентата е преведена на японски и показан в Хирошима.

„Имаме едни и същи истории от Тихия океан — Френска Полинезия, Маршаловите острови, Австралия“, казва тя. „Ние сме основните експерти по въздействието на ядрените оръжия върху хората“, добавя тя с тъга, като подчертава, че макар западни учени да се смятат за експерти, „тези, които имат реален житейски опит, не винаги биват взимани насериозно“.

Разбирането на пълното въздействие на ядрените изпитания е трудно, тъй като не е лесно да се свържат здравословни проблеми с една-единствена причина, както и да се оценят по-широките социални последици за засегнатите общности. Различни проучвания са се опитвали да измерят тези ефекти - често със значителна степен на несигурност в резултатите.

⇒ Едно проучване, проведено от Националния институт по рака (NCI) през 1997 г., оценява, че наземните ядрени опити в Невада между 1951 и 1962 г. са могли да причинят между 11 300 и 212 000 допълнителни случая на рак на щитовидната жлеза през живота на хората. Последващ преглед на резултатите стига до извода, че реалният брой вероятно е в долната част на този диапазон.

⇒ Проучвания, проведени в района около Семипалатински ядрен полигон в Казахстан, показват, че смъртността от рак и детската смъртност по време на най-интензивния период на изпитания – от 1949 до 1962 г. – са били по-високи от тези в останалата част на страната.

Касенова казва, че когато се връща в региона, се среща с деца, които са четвърто или пето поколение потомци на хората, живели по онова време, и имат здравословни проблеми, които приписват на ядрено замърсяване.

⇒ Друго проучване на NCI, проведено в Маршаловите острови, прогнозира, че между 0,4% и 3,4% от случаите на рак през живота на живеещите там между 1948 и 1970 г. може да са причинени от излагане на радиация. Този процент нараства до между 28% и 69% при 82-мата души, живели на атолите Ронгелап и Айлингинае, върху които радиоактивният прах се стоварил като сняг след изпитанието с кодово име „Castle Bravo“ през 1954 г.

►Ядрените опити на САЩ между 1946 и 1958 г. с еквивалент на 7 232 бомби от Хирошима

Освен въздействието върху човешкото здраве, тези изпитания са имали значителни екологични последици. Между 1946 и 1958 г. Съединените щати провеждат 67 известни ядрени опита на Маршаловите острови с общ взривен еквивалент, равен на 7 232 бомби, пуснати над Хирошима.

САЩ преместват жителите на Маршаловите острови, които живеят на или близо до атолите, използвани като изпитателни полигони, като някои от тях все още не са се завърнали в родината си, въпреки опитите през 70-те и 80-те години. Хиляди жители живеят днес в Спрингдейл, Арканзас, където съхраняват културата на своя народ, както и в по-малки общности в Оклахома, Канзас и Мисури.

Пет острова са частично или напълно унищожени, а части от Маршаловите острови „все още са замърсени“ почти 70 години по-късно, казва Ивана Николич Хюс, част от изследователски екип на Колумбийския университет, който проучва нивата на радиация там.

Някои радиоактивни изотопи се концентрират в хранителните източници, обяснява Хюс пред CNN, позовавайки се на процеса на „биоакумулация“.

„Открихме много високи стойности на изотоп, наречен цезий-137, в храната, а този изотоп е химически подобен на калия“, казва тя. „Тъй като растенията постоянно усвояват хранителни вещества от почвата, те ще го натрупват.“

При кокосовите раци, които живеят на островите и се хранят с кокос са отчетени много високи стойности на радиация.

„Почвата съдържа известно количество, кокосът го концентрира още повече, а след това и кокосовият рак го натрупва в още по-голяма степен. Това би се случило и с хора, ако живееха на този остров и редовно консумираха местна храна.“

САЩ са почистили някои части от Маршаловите острови, като на местата, където това е направено, Хюс казва, че изследователите „не са открили доказателства за замърсяване в наши дни.“ Но при изграждането на инфраструктурата, необходима за ядрените тестове, както и в последващите действия по почистване, САЩ са разчистили растителността с булдозери, като са променили местните екосистеми.

Голяма част от отпадъците са изхвърлени на атола Еневетак в кратер без облицовка, покрит с бетонен капак, който сега е известен като „Куполът Рънит“. От своя страна Националната комисия по ядрените въпроси на Маршаловите острови и Организацията на обединените нации са изразили притеснения относно неговата безопасност.

Министерството на енергетиката на САЩ заявява в доклад от август 2024 г., че текущите програми за мониторинг показват, че „няма потенциален риск за повишено въздействие върху здравето на жителите на атола Еневетак при настоящите или бъдещите условия, включително при влиянието на климатичните промени и дори при хипотетично разрушаване на "Купола Рънит.“ Министерството все още не е отговорило на запитването на CNN за коментар.

►Разплащането

С нарастващото признание на дългосрочните последици от ядрените изпитания, някои от така наречените „подветрови“ общности получават обезщетения, чието ниво варира в зависимост от държавата.

♦ Маршаловите острови са получили компенсации от САЩ, но твърдят, че тези плащания са нищожни в сравнение с истинския мащаб на нанесените щети.

♦ Казахстанските власти са включили 1,2 милиона души в своята схема за обезщетение, сочи Норвежкия институт по международни отношения. На засегнатите е дадено право на определени здравни и финансови помощи.

♦ В САЩ повече от 27 000 души от засегнатите зони са получили над 1,3 милиарда долара по Закона за компенсации при радиационно облъчване (RECA), приет през 1990 г. и удължен миналия месец. Според активистката Мери Диксън обаче събирането на необходимите документи от преди 50 години, за да се подаде иск, е трудно.

САЩ разшириха програмата си за компенсации през юли тази година.

♦ Франция и Обединеното кралство, от друга страна, от дълго време омаловажават въздействието на техните програми за ядрени тестове. Едва през 2010 г. Франция призна връзката между своите опити и здравословните проблеми на алжирци и жители на Френска Полинезия, изложени на радиация, и чак през 2021 г. около половината от подалите искове получиха обезщетение.

През 2021 г. френският президент Еманюел Макрон не стигна до официално извинение към Френска Полинезия за последиците от ядрените изпитания, но призна, че те „не са били чисти“ и заяви, че Франция има дълг към островната територия.

Обединеното кралство насочва ветераните от ядрените изпитания да кандидатстват за обезщетения чрез общата схема за военни пенсии, но благотворителни организации продължават да настояват бившите военни, както и техните деца и внуци, да получат специални компенсации. Те твърдят, че са претърпели здравословни увреждания в резултат на участието си в ядрените операции на Обединеното кралство.

Говорител на Министерството на отбраната заяви пред CNN, че ведомството е „ангажирано да работи с ветераните от ядрените тестове и да изслушва техните притеснения“, и че вече се води работа „по неразрешени въпроси, свързани с медицинските досиета“.

Осемдесет години след опустошителното използване на ядрено оръжие в Япония и десетилетия след най-интензивния период на наземни изпитания, ядреното разплащане на света далеч не е приключило.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: CNN

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking