Да израснеш сред звездите: Среща с момичето, което иска да промени Вселената, стъпвайки на Марс

Да преследваш звездите от петгодишна възраст. Да мечтаеш безспир за други светове, да пътуваш из Вселената чрез ума си и със съзнание, завладяно от Космоса. Когато е едва на седем години, тя посещава прочутия Space Camp на НАСА. В следващите години участва в симулации на космически мисии, микрогравитация, обучения по роботика, множество астрономически и астробиологически проучвания, за да стане автор на един от малкото избрани за финансиране докторантски проекти на космическата агенция на САЩ. Чрез него опитва да докаже, че и на Марс може да има екосистема. А мечтите ѝ да достигне до недокоснатата от човек Червена планета стават все по-реални. От изграждането на модел ракета до пилотирането на самолети и тренировките под вода, тя работи, за да превърне детската си мечта в реалност. И да стане в първия човек, стъпил на Марс... За да "посее" живот там и да докаже, както самата тя казва, че „е много повече от един стереотип“. И че може да се превърне в революционна част от историята. Тя е Алиса Карсън – човешкото олицетворение на думата „мечта“. Момичето, чиято мисия е да бъде сред първите хора, които ще помогнат за проправянето на пътя към живот извън Земята. 

Здравей, Алиса! Благодаря ти, че прие поканата ми! Поздрави от България! 

Здравей, приятно ми е да поговорим за астрономия.  

Какво за първи път запали мечтата ти за Космоса? Спомняш ли си конкретен момент, в който си осъзнала, че искаш да станеш астронавт? 

Семейството ми много подкрепяше интересите ми от самото начало. Баща ми ми купуваше книги и филми по темата и подхранваше любопитството ми. Може би, ако в Луизиана имаше космически съоръжения на НАСА, щях да се запаля още повече. В Ню Орлиънс има център на космическата агенция, но той не е обществено достъпен, така че често си мечтаех да го посетя. С времето започнах да се интересувам все повече от науката като цяло - ходех на фестивали, гледах документални филми. Един ден обаче видях билборд на т.нар. космически лагер на НАСА в Алабама и веднага казах на татко, че искам да се запиша. Аз просто трябваше да присъствам на него. И така започна всичко.  

Била си само на седем години, когато за първи път посещаваш Космическия лагер. Какво си спомняш най-ярко от това мечтано преживяване?

Определено никога няма да забравя този момент. Това беше една версия на лагера, насочена към децата и родителите им. Беше ми много интересно, но и се забавлявах, защото бях с баща си, а и двамата го преживявахме по различен начин. Акцентът бяха историята на Космоса и космическите пътувания, а аз неутолимо поглъщах информацията. Показваха ни симулации на мисии, в които се обясняваше ключовата роля на астронавтите, но и на хората, които контролират нещата от земята.

Участвала си в летателни симулации, микрогравитация и дори скачане с парашут в Космоса – кое преживяване те накара да се почувстваш най-близо до звездите?

За мен всяка възможност да се докосна до астрономията винаги е била изключително вълнуваща, защото научавах по нещо повече от всеки урок или тренировка. Най-близо до звездите определено ме отведе микрогравитацията – това всъщност е правилният термин за безтегловност. Земната гравитация държи вас и летателния апарат на орбита. Намирате се в състояние на свободно падане, сякаш сте скочили от самолет, но с тази разлика, че падате хоризонтално и никога не се приземявате. Тествахме екипировката за гъвкавост и ефективност, запознавахме се с особеностите ѝ. Наблюдавах студент по астрономия, който демонстрираше възможностите ѝ, обясняваше ни функционалността, а аз си водех бележки. Дори от психологическа гледна точка наблюдавах изражението му, за да проследя как се чувства. Знаете, че съществува т.нар. космическа болест, която представлява слабост на моториката, тогава мозъкът ви получава противоречива информация от вестибуларните органи, разположени във вътрешното ви ухо.

Коя е била най-предизвикателната част от твоето пътуване в астробиологията – област, която изисква както знания, така и въображение?

Астробиологията е много интересна наука, която обединява биология, астрономия, геология, химия и космонавтика. Тя се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Тази наука е характерна с това, че винаги имаш конкретна цел, когато изучаваш определена част от нея. Често работиш над тезата „какво би могло да бъде и как“, възможности за едно далечно бъдеще, за което мечтаеш, базираш се на научни факти, за да защитиш определена хипотеза. Целта на астробиологията е чрез научни анализи да се направят изводи относно възможността и вероятността във Вселената да възникне и просъществува живот. В момента работя над докторантурата си, а тя е основно фокусирана върху организмите, които потенциално могат да виреят на Марс. Тествам ги в различни среди, поставям ги при екстремни условия, за да проверя дали са способни да издържат. Изненадващо за мнозина, но от нашата планета можем да направим доста обширни проучвания, свързани със Слънчевата система без дори някога да сме били в Космоса, и всичко благодарение на науката.  

Ти проучваш организми, произвеждащи метан при марсиански условия. Какво те вдъхновява най-много относно възможността за живот извън Земята?

Всъщност, откакто започнах да се занимавам сериозно с наука, моята сфера на интерес винаги е била животът на Марс. Някои се съсредоточават върху екзопланетите и дълбокия космос, други пък проучват как могат да се отгледат растения извън Земята, но естественото човешко любопитство винаги води към възможността да открием живот на други планети и да срещнем себеподобни или пък коренно различни същества. Откакто за първи път стъпих в истинска лаборатория по микробиология и вече имах инструментите да започна проучване, у мен се породи нестихващ интерес към експерименти с най-малките живи организми и техния биологичен състав и потенциал. Да наблюдаваш дали, поставяйки ги в различни условия, променят цвета си или спират да растат под влияние на определени фактори, е много интригуващ метод за изследване. В момента обект на голям интерес са луните на Юпитер и Сатурн, на които учени проучват също възможността да се зароди живот. И разбира се, Марс винаги ще бъде най-горещата тема. Оказва се, че има организми, които биха оцелели при тотално различни екосистеми от тези на Земята, естествено проучванията не са на окончателен етап, за да го твърдим със сигурност, но определено има голям потенциал за това.

Наистина е вълнуваща мисълта да открием живот някъде в Космоса. А какви, според теб, са най-голямата тайна и най-голямото недоразумение за астрономията?

Всъщност астрономията е една необятна наука, в която има огромно поле за проучвания. Хората дори нямат представа колко е дълбока и колко малка част от нея познаваме. Знаем твърде малко за Космоса, обикновено за мисиите на НАСА се говори по новините, но паралелно текат хиляди проучвания, открития се правят постоянно, а технологията напредва с големи крачки. Истинска лудост е как учени по цял свят изучават всеки аспект от астрономията, включително има такива, които се съсредоточават само върху една планета и разработват трудовете си цял живот. Пример за значимостта на астрономията е случаят от началото на тази година, при който проучвания на скали и прах от астероида Бену, доставен на Земята от космическия апарат Озирис на НАСА, разкриха молекули, които на нашата планета са ключови за живота, както и данни за солена вода, която би могла да служи като „бульон“ за взаимодействието и комбинирането на съединения. Според мен недоразумение е недостатъчното оценяване на астрономията като наука, защото тя ни дава важна информация както за нашата Земя, така и за целия Космос.

Какво означава за теб да бъдеш един от малкото млади изследователи, получили финансиране от НАСА за собствен проект по време на докторантурата си?

За мен със сигурност това е сбъдната мечта, звучеше ми невероятно много дълго време. Усетих, че вече мога активно да допринеса за научния напредък в моята любима наука. Разбира се винаги съм мечтала да отида в Космоса и докато това не се случи, няма да спра. Дотогава обаче ще се постарая да съдействам с пълния си набор от знания и умения.  Всички страхотни открития на астрономи ме вдъхновяват да вярвам, че и аз мога да променя тази наука и да помогна да се обогати още. Така че ще използвам дадения ми шанс, за да покажа на НАСА, че мога да бъда част от тях. 

Какво те мотивира, когато се сблъскваш с предизвикателства или съмнения – особено като млада жена в област, все още доминирана от мъже?

Определено има много предизвикателства в работата ми, особено когато правя експерименти и се задълбочавам. Имам върхове и спадове, в някои дни успявам да напредна в проучването си и си мисля, че съм стигнала близо до целта си, но на следващия понякога нещата се връщат в изходна позиция и сякаш не си прекарал дни в лабораторията, следвайки всички теоретични хипотези. Резултатите са непредвидими, ето защо правим постоянни опити, за да знаем как клетките на организмите биха реагирали в различни условия. Младостта си смятам за предимство, като разбира се липсата на опит понякога оказва влияние, но съм свръхмотивирана и се радвам дори на малкия прогрес, който постигам ден след ден. Моят научен съветник много ми помага и мога да кажа, че не усещам по никакъв начин различно отношение, насърчават се хората, които наистина обичат тази наука и сърцето им се пали при всяка малка победа. Той е много важен точно в такава сфера, която е доминирана от мъже, защото винаги имам неговата подкрепа.

Да си представим, че стъпваш на Марс. Вероятно е момент, който е присъствал в много от сънищата ти. Какво ще бъде първото нещо, което ще направиш там?

Честно казано колкото и пъти да съм си го представяла, определено ще бъда в тотален шок, че съм го постигнала. Ще огледам всичко около себе си, ще избухна в емоции, това е мечтата на живота ми. Освен това е цел на човечеството от толкова дълго, че ако съм част от това грандиозно събитие, със сигурност ще впрегна всичките си знания, за да извлека максимума от момента. Ще взема проби от повърхността на Марс и грижливо ще ги прибера, за да ги занеса невредими на Земята. Това би било логично продължение на сегашната ми работа, но разбира се, мнозина се опитват да достигнат до моята цел. Та, със сигурност ще полудея от радост и после ще си свърша работата. 

Как си представяш първото човешко обитание на Марс – като изследователска база, дом, общност или нещо повече?

След всички проучвания и научни трудове, с които съм се запознала, мисля, че ще бъде като експедициите на Луната. Знаете, че само 12 души са стъпвали там – всички от програмата „Аполо“ между 1969 и 1972 г. Астронавтите не откриват живот, но правят редица важни научни наблюдения. Те събират над 380 кг лунни скали и прах, които показват, че Луната е образувана от същия материал като Земята – вероятно след сблъсък на младата Земя с голямо небесно тяло. А измерванията им доказват, че Луната няма атмосфера, почти няма вода и е подложена на големи температурни разлики. Установено е, че повърхността ѝ е покрита с фин прах и скали, а геоложките ѝ форми – кратери, морета и планини – са резултат от удари на метеорити и древна вулканична дейност. Има идея отново да се изпратят хора на Луната и като цяло да се започне активно с космическите пътувания, които да служат за проучване на Слънчевата система и малко по малко да се стигне и до Марс. Има и желания да се установи постоянно присъствие на Луната, дали ще е малък хабитат, в който няколко човека да прекарат известно време, или друг вид база, но това би подготвило астрономията за посещение на Марс.

Все пак до днес никой човек все още не е стъпвал на Марс. Всички проучвания на Червената планета са извършвани от роботи, спътници и автоматични апарати, изпратени от Земята. Те доказват, че някога е имало вода и условия, подходящи за живот. Следващата голяма стъпка ще бъде изпращането на хора през идните десетилетия, може би дори през следващото. Целта е да се установи малка общност и мобилна научна лаборатория, с която активно да се вземат проби и да се проучва състава на повърхността и оттам възможността да виреят растения, за да се създаде живот. От гледна точка на астробиологията съществува голямо притеснение, че повърхността на Марс може да бъде замърсена от хората, така че и това трябва да се вземе под внимание. Едно от големите предизвикателства пред астрономията е да посетим Марс без да ѝ навредим. 

Вярваш ли, че човешка мисия до Марс ще се осъществи в рамките на нашия живот и ако отговорът е да, каква би искала да е ролята ти в нея - учен, астронавт или дори ръководител?

Моята роля ще зависи много от случващото се в космическата индустрия и напредъка на моите проучвания. Твърдо вярвам, че е възможно да стъпим на Марс в близките десетилетия, разбира се, че още има някои предизвикателства, пред които да се изправим преди това да се случи, но сме много по-близо до този момент, отколкото си мислим. Все по-често чуваме, че е възможно да стигнем до Марс за шест месеца, но всичко зависи от специфични условия и технологии. Това е целевата времева рамка за усъвършенствани системи като Starship на SpaceX по време на благоприятни планетарни подреждания, докато конвенционалните методи обикновено отнемат от 7 до 10 месеца. Точната продължителност на пътуването е силно променлива поради променящите се разстояния между планетите и използваната специфична траектория. Колкото по-дълга е една мисия, толкова повече усложнения би имало. Текат проучвания на нови технологии, които да редуцират периода от 6 месеца на 6 седмици, за да бъдат намалени и възможните рискове.

Ти си силно ангажирана с популяризирането на науката сред младите хора, особено сред момичетата. Кое е най-важното послание, което искаш да чуят от теб?

Винаги много се забавлявам с въпросите на малчуганите, спомням си колко любопитна бях самата аз. На всички обяснявам, че имат големи възможности да се развиват, че технологиите напредват ден след ден и никога, въпреки трудностите, не бива да се отказват от мечтите си. Обичам да споделям с младите момичета знанията си за Космоса и необятността на астрономията. Тя е много интересна наука, която съчетава физика, математика, технологии и изследвания на Космоса. Изобщо не е само гледане през телескоп – има много различни професии и специалности, свързани с нея - астроном, астрофизик, космически инженер, планетолог, астрохимик, астробиолог, орбитален специалист и разбира се, астронавт. Всяко едно момиче може да постигне мечтите си, независимо от трудностите. Не позволявайте да ви разубедят за това!

А каква е най-голямата ти мечта в момента?

Определено мечтата ми си остава да отида в Космоса. Винаги обаче разделям нещата, които са под моя контрол от онези, които не са. Мога да давам всичко от себе си в работата и обучението си, но избор на другите е дали да ми гласуват доверие и да повярват на моите проучвания. Вече работя в космическата индустрия и искам да продължа да се развивам в нея. И… да кандидатствам за астронавт в следващия цикъл на избори. Възлагам много надежди на това и ще дам всичко от себе си, за да бъда избрана.

Много ти благодаря за този космически разговор! Желая ти успех по пътя към звездите!

И аз много ти благодаря!

Автор: Цветина Петкова