„Числата на седмицата”: Къде и какво произвеждаме най-много у нас

Как изглежда икономическата карта на България? Икономиката на Велико Търново е най-бързо растящата у нас. Тази на Бургас-Несебър – една от най-разнообразните, а в икономическия център София-Перник-Ботевград се произвежда близо половината от продукцията на всички предприятия в страната.

У нас съществуват 16 големи икономически центъра, като в тях е концентрирана 80% от стопанската активност и три четвърти от населението. Този анализ правят от Института за пазарна икономика, откъдето поясняват, че един такъв център обичайно се състои от ядро – това са общините с най-силна икономика, и съответно периферия – това пък са общините, най-тясно свързани с ядрото, които го снабдяват и с работна ръка.

Икономическият център Благоевград е една от малките икономики, чийто ръст е и един от най-ниските през последните години заради затварянето на цигарената фабрика, глада за кадри в шивашките цехове и други подобни. Днес там разчитат на строителството, а едни от най-големите работодатели са публични предприятия като Югозападното държавно предприятие и многопрофилната болница.

„Числата на седмицата”: Една трета от българските медици - в предпенсионна възраст

Бургас-Несебър е сред големите икономики – разнообразна, развита и с големи инвестиции. Преработващата промишленост е водеща, следва я търговията. Преработващата промишленост превръща чрез обработка суровини в нови продукти – като храни, текстил, лекарства, електроника, строителни материали. Сред основните работодатели в този сектор, конкретно в Бургас-Несебър - са нефтопреработвателният завод, ВиК-Бургас, предприятия за производство на текстил и на автомобилно оборудване.

Варна-Девня е третият по големина център в страната ни. Там също разчитат на преработващата промишленост и чуждите инвестиции, а един от лидерите по приходи е завод за производство на торове.

Велико Търново е сред най-бързо растящите икономики. Предприятия за производство на боеприпаси и на сладкарски изделия са ключови за региона.

Ядрото на център Загоре пък се състои от Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово. Там откриваме най-високата производителност на труда в цялата страна, като властелините са енергетиката и добивът на въглища – с над 45% дял.

С колко години е нараснала средната продължителност на живота на българите

Подобна е ситуацията и в Козлодуй. Почти цялата добавена стойност там е от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Интерес за инвестиции в този икономически център почти няма, но благодарение на електроцентралата средната заплата е висока.

Кърджали е най-малкият по размер център в страната, но за сметка на това може да се похвали със стабилен растеж, който успява да привлече значителни инвестиции в преработващата промишленост – този сектор носи близо 60% от добавената стойност там. Производител на каучукови изделия и мината за добив и преработка на златосъдържащи руди доминират в местната икономика.

Ситуацията в центровете Пазарджик и Плевен е сходна. И на двете места разчитат на преработваща промишленост, търговия и здравеопазване – точно в този ред. Делът на здравеопазването в Плевен обаче е най-високият в цялата страна – над 15%. През последните години икономиката на Пазарджик пък бележи ръст благодарение на няколко експортно ориентирани индустриални предприятия.

Пловдив-Марица-Раковски е втората по големина икономика у нас. Характеризира се със силна преработваща промишленост, а ръстът на добавената стойност е най-бързият в страната. Най-големите работодатели са университетската болница „Свети Георги“ с 2700 служители, завод за хладилници и фризери с над 2000 работници и предприятие за производство на олово и цинк с 1500 наети лица.

Въпреки че през последните години не може да се похвали с растеж, икономиката на Русе-Търговище-Разград също е от големите. Лидер по приходи там е завод за биодизел.

„Числата на седмицата”: Българите имат една от най-дългите работни седмици в Европа

Севлиево-Габрово е пример за добре развит икономически център – с много инвестиции и производство, което може да се сравнява с това на много по-големи центрове като Велико Търново и Пазарджик. Над половината добавена стойност се дължи на преработваща промишленост, предназначена за експорт. Доминиращи там са производител на фаянс, на пластмасови изделия, мебелна и шивашка фабрика.

Експортът е ключов и за Сливен-Ямбол, като това е и центърът, който най-много от всички разчита на селското, горско и рибно стопанство – особено в периферните общини на Ямбол. Лидер по приходи е производител на олио, а ключов работодател с над 5 хиляди служители – предприятие за електрически инсталации за автомобили.

Производството в център Хасково е почти изцяло насочено към вътрешния пазар, за разлика от това в Шумен, което се цели към външния. Пример за това е производител на алуминий, който е местният първенец по приходи, но и по заетост.

"Числата на седмицата": Рязък скок на местните данъци за тази година

И накрая – София-Перник-Ботевград. Обхваща 30 общини и е най-развитата икономика у нас. Водещи в столицата са търговията и информационните технологии, а в периферните общини – индустрията, транспортът и логистиката. Тук се произвежда близо половината от продукцията на всички предприятия у нас. Чуждите инвестиции са най-високи, заетостта и заплатите – също, особено във високотехнологичния сектор.

Повече по темата гледайте във видеото.