КС се произнесе за отказа от референдум за еврото, предложен от президента

Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционното дело за отказа на бившия председател на Народното събрание Наталия Киселова парламентът да гласува провеждане на референдум за въвеждането на еврото в България догодина. Предложението беше направено от президента Румен Радев.

Припомняме, че Наталия Киселова върна документа на държавния глава с мотива, че искането му е несъобразено с Конституцията и закона. Тогавашният председател на НС определи предложението на Радев като недопустимо, тъй като той не отговаря на редица основополагащи документи. Киселова се позова на Конституцията, договора за функциониране на Европейския съюз, Договора за присъединяване на България към ЕС, Акта относно условията за присъединяване на България и Румъния и промените в Учредителните договори и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Конституционният съд реши, че "председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание".

Произнасянето на съда е по жалба на президента Румен Радев, с която той атакува действията на Наталия Киселова като председател на 51-вия парламент, с които тя не допусна за разглеждане в парламента предложения от държавния глава референдум за това готова ли е България да приеме единната валута.

Румен Радев сезира КС заради отказа на Киселова парламентът да разгледа референдума за еврото

В мотивите си Конституционният съд отбелязва, че според Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител, и в частност председателят на Народното събрание, не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които Основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име.

Това се отнася и до правомощието на парламента по чл. 84, т. 5 от Конституцията да взема решение за произвеждане на национален референдум. Съдът посочва, че изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

Народното събрание няма да гласува предложението на Радев за референдум за еврото

В заседанието са участвали 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента.

По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на Основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание.