-
Крачка назад за Бюджет 2026: Какви промени трябва да претърпи фискалната рамка
-
Зам.-председателят на АИКБ Кирил Бошов: Важното е, че диалогът с бизнеса е възстановен
-
Бенчев: Държавата много трудно би управлявала голям комбинат като “Лукойл”
-
Експерт: Еврозоната не вдига цените на имотите, но е факт, че пазарът остава напрегнат
-
Българският бюджет в еврозоната: Как разходите за отбрана влияят върху дефицита
-
Явор Куюмджиев за казуса „Лукойл": Не съм съгласен, че държавата не е добър стопанин
Според Румен Гълъбинов основната политическа цел на България в настоящата ситуация е влизане в еврозоната
Работодатели и синдикати се срещат днес с министъра на финансите Теменужка Петкова, за да обсъдят визията за новата план-сметка на държавата. Срещата се провежда в контекста на вчерашното спиране на процедурата по приемане на Бюджет 2026, предизвикано от широко обществено недоволство и многохилядния протест в София. Документът не получи одобрение и от социалните партньори и бе внесен в Народното събрание без предварително обсъждане в Тристранния съвет, което допълнително изостри напрежението.
Темата бе коментирана от финансиста Левон Хампарцумян и икономиста Румен Гълъбинов в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Според Левон Хампарцумян основният проблем е липсата на стратегическа рамка, която да определя посоката на бюджета. „Мисля, че правим една съществена грешка. Бюджетът трябва да има политическа и икономическа цел, която да стои най-отгоре. Трябва да се правят компромиси, за да може след няколко години да гоним цели. Ние в момента кърпим”, посочи той.
Икономистът Румен Гълъбинов очерта основната политически цели на България в настоящата ситуация. „Политическата цел непосредствено е да влезем в еврозоната след няколко седмици… Другата – през следващата година да кандидатстваме и да влезем в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие”, каза той.
По отношение на публичните финанси Гълъбинов прогнозира, че България ще запази около 3% бюджетен дефицит и през следващата година, като нов лимит на дълга е неизбежен. „По-важно е съотношението дълг към БВП да се движи около 25 - 30%. И мисля, че ще остане около 30% през следващите три години”, добави иконимистът.
По думите на Хампарцумян "3% дефицит не е добра цел". "3% означава затруднения, проблеми, защото нормалното нещо е да имаме балансиран бюджет. Особено в години, в които няма някакви драматични външни шокове, защото такива може и да има в бъдеще", коментира финансистът.
След протеста: Какъв ще е бюджетният разчет на държавата
Повече гледайте във видеото.
Редактор: Петър Иванов
Последвайте ни
