Експерти: Моделът на дългова икономика ще ни доведе до криза

След прекрояването на план-сметката за 2026 г. общественото недоволство продължава. Някои от мерките са отложени за 2027 г., а две от основните изисквания като СУПТО и някои данъци - премахнати. Днес фискалната рамка минава за гласуване в пленарната зала, но без да е разгледана в отделните ресорни комисии. Според експерти това е противозаконно и няма аргумент, който да оправдае това решение.

Икономистите доц. Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов смятат икономическата политика, че на този етап ще доведе за много по-дълбоки проблеми.

Доц. Ножаров определи новия вид на бюджета за следващата година като „деформиран“, при който основните параметри не са променени.

На първо четене: Депутатите приеха бюджета на ДОО за 2026 г.

Той е категоричен:
„Този вариант няма да издържи прегледа за макроикономически дисбаланси пред Европейския съвет.“

Причината – разходите реално са 45% от БВП (а не 41,5%, както официално се твърди), а дългът остава на нивото от 10.5 млрд. евро, което според него доказва, че концепцията на бюджета е запазена изцяло.

Доц. Ножаров обръща внимание на два основни източника на несъответствия - ДДС събираемост и въглеродни квоти.

Докато международните цени варират около 62–63 евро, в бюджета са заложени 75 евро, което „докарва приходната част много нагоре“.

Равносметката - Поне 3.5 млрд. не излизат от никъде, според Ножаров.

Нов бюджет, стари проблеми: Трите план-сметки влизат в пленарната зала

Най-тежката диагноза и от двамата експерти е свързана с дълга. Според доц. Ножаров
България развива дългова икономика. „Всеки студент може да направи бюджет с такъв дълг“, коментира той.
Икономистът предупреди: „Тази дългова икономика ще доведе до криза в рамките на 10 години. Ще влезем в кредиторски борд – кредиторите не се интересуват от социални разходи или заплати.“

Доц. Ножаров описва детайлно още една манипулация – при капиталовата програма. Капиталовата програма се представя единствено в рамките на самия бюджет, без да се вижда в цялостната картина на консолидираната фискална рамка. Част от разходите се изваждат, тъй като се прехвърлят като съфинансиране чрез заемни средства или чрез допълнителна капитализация на държавни предприятия. По този начин реалният размер на разходите се прикрива и изглежда по-нисък, отколкото е в действителност.

 „Ще бъде изключително трудно да задържим дефицита под 3%.Ако го надхвърлим, 2027 г. ще стане тежка – ще правим реформи под външен натиск. Никой няма да ни позволи да разрушаваме стабилността на Еврозоната.“, коментира Войнов в предаването "Твоят ден".