„Темата на NOVA”: Майчинство вместо детство

2837 – само за година това е броят на децата у нас, които…. са станали майки. В тази статистика, оказва се, влизат 13-, 12-, дори 11-годишни родилки. За тях избор няма – майчинството измества детството им, дългът към общността отнема всяка възможност за образование и професионална реализация. В „Темата на NOVA” Виолета Манчева и операторът Николай Кънчев разказват разтърсващи истории за преждевременно порастване, принуда, безсилие – истории, в които традициите се оказват по-силни от закона.

В Многопрофилната болница „Д-р Иван Селимински” в Сливен екипът на NOVA се среща с три непълнолетни момичета. Всички те са родилки. „Добре се чувствам, много се радвам – щастие, радост, да си го гледам. Баба ми, майка ми, баща ми – ако ми помагат”, споделя едно от момичетата. Не им се разказва – нито за татковците, нито за семействата, а помежду си не си говорят на български език. И трите са категорични, че ще гледат децата си, ще им осигурят добър живот и образование, но те самите няма да се върнат повече в училище. „Повечето от тях не са грамотни, не са ходили на училище или са ходили малко. Все едно някак изпълняват техен детски граждански дълг”, обяснява д-р Соня Михайлова, която е акушер-гинеколог в болницата. В същото време родителите често крият, че причина за отпадането от училище е ранна бременност и затова няма точна статистика, отчита Весела Маринова – директор на Шесто основно училище „Братя Миладинови” в Сливен.

От 1 януари до 1 декември миналата година в болницата в Сливен момичетата, родили между 13- и 15-годишна възраст, са 72 - 7% от всички раждания. А тези от 16 до 17 години, са 152 – близо 15% от родилките. Д-р Соня Михайлова разказва, че наскоро са изписали 16-годишно момиче, което е било в болницата вече с трето раждане. „Това са деца – при тях често се случва да имат усложнения към края на бременността – повишаване на кръвно налягане, с липса на белтък, протеини. Организмът им не е подготвен”, категорична е лекарката.

И ако картината в Сливен е такава, от Държавна агенция за Закрила на детето отчитат, че числата в Пазарджик, Стара Загора, Монтана, Кюстендил и Пловдив са не по-малко шокиращи. Според Теодора Иванова от Агенцията, в някои общности у нас на децата не се дава възможност да пораснат и да избират: „Двете фамилии се обединяват, уточняват, взимат решение за брак и детето спира да ходи на училище. Практиката показва, че почти в 90% от случаите учебният процес приключва”. А по данни на Националния статистически институт има и случай на 10-годишно дете, регистрирано с бременност, отчитат социалните служби.

През последните години, независимо от мерките на държавата, цифрите не намаляват – хиляди деца продължават да раждат деца. „Проблемът в никакъв случай не е в децата. Проблемът е в семейството. Проблемът е в обществени отношения, проблемът е традицията, културата, обичаите”, категорична е Теодора Иванова от Държавната агенция за закрила на детето. И въпреки промените в Семейния кодекс, които забраняват деца под 18 години да встъпват в брак – сватбите с непълнолетни, макар и не според действащото законодателство, остават практика у нас.

За промяна на стереотипи и традиции обаче са нужни години, казват семейство Куртеви. От години са в Англия, учили и работили там, иначе са от квартал „Факултета” в София. Вярват, че интеграция може да се случи, единствено, ако младият човек я поиска сам. „Ние не сме изключение като ромско семейство. Голям процент от ромските семейства са същите като нас, като вас – работят, плащат сметки, имат кредити, борят се децата им да учат и знаят, че единственото нещо децата им да имат по-добър живот е да ги образоват”, казва Борислав Куртев. И допълва: „В обществото се е насъбрала тази рамка, че ромът трябва да бъде необразован, да изглежда зле, да не може да говори, да ходи по кофите, да има каруца, кон – за съжаление, ги има, 40% от населението в квартала е така, но има един огромен процент, който вече се е променил”.

След образованието и сватбата, желанието за дете при Борислав и Траянка е не просто осъзнат и отговорен избор, но и много дълъг и болезнен път: опитите им продължават повече от 8 години. Но вече са щастливи родители на две деца. И казват, че за тях е особено важно децата им да растат в мултикултурна среда – с възможност на избор и без предразсъдъци. Според семейство Куртеви, именно в по-малките градове и селата ромските общества са по-затворени. „Тези момичета, които раждат – те не ходят на училище или ходят на гето училище. И защо аз и съпругата ми сме различни? Защото ние не сме учили в гето училище. Обществото трябва да плати този дан – да вземем тези деца, да ги разпръснем във всичките училища, да учат в смесени паралелки. Просто ние трябва да ги образоваме и да им дадем възможност да учат, колкото и да е трудно”, категоричен е Борислав.

А Станислава е от София. Не е ромка. Но тя също попада в статистиката с малолетни родилки – като трите момичета от Сливен. И ако за повечето от тях ранната бременност е традиция, дълг, нормалност, при Станислава е била шок, страх, срам, непланиран обрат. Разбира, че е бременна в петия месец. Тогава е на 15.

Как продължава животът ѝ след това? Гледайте във видеото.