Анализатори: България е изправена пред труден избор в новия глобален ред

Решението ратификацията на участието на България в т.нар. Съвет за мир да бъде отложена за следващото Народно събрание отвори нова линия на политическо напрежение. Докато външният министър Георг Георгиев обяви, че въпросът ще остане за бъдещ парламент, от "ДПС–Ново начало" настояха ратификацията да бъде направена още сега, като предупредиха, че отлагането може да бъде възприето като лош сигнал към Съединените щати.

В студиото на „Твоят ден“ социалният антрополог Харалан Александров коментира, че казусът не бива да се разглежда единствено като сблъсък между отделни политически лидери или партии. По думите му става въпрос за отражение на много по-дълбок глобален конфликт – между утвърдения след Втората световна война международен ред и новите, все още неоформени конструкции, които се налагат от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. „Това е опит да се създаде нещо ново върху руините на стария ред, който вече е неефективен и изчерпан“, посочи Александров.

Очаква се президентът да започне консултации за избор на служебен премиер

Според него Съветът за мир изглежда като форма на публично-частно партньорство, инициирано от американския президент, зад което стои мощта на най-силната държава в света. Това, по думите му, поставя малки държави като България в изключително сложна ситуация. Александров подчерта, че решението за подписване е било прибързано и комуникирано лошо, а сегашното „изчакване“ е опит да се минимизират рисковете в една силно нестабилна международна среда.

Политологът Петър Чолаков заяви, че не очаква реален сблъсък между Бойко Борисов и Делян Пеевски по темата за ратификацията. По думите му става въпрос за класически политически опортюнизъм и търсене на най-изгодната позиция в сложна геополитическа ситуация. „И двамата се опитват да балансират между добри отношения със САЩ и запазване на връзките с европейските институции“, обясни Чолаков.

Той отбеляза, че България се намира в нов световен ред, в който администрацията на Доналд Тръмп демонстрира скептицизъм към част от фундаменталните принципи на Европейския съюз и открито подкрепя популистки и радикално десни проекти в Европа. В този контекст, според Чолаков, българските политически лидери внимателно изчисляват ходовете си, включително и заради санкциите по закона „Магнитски“.

По отношение на тези санкции Харалан Александров изрази мнение, че значението им в настоящата ситуация не бива да се абсолютизира. Според него санкциите са инструмент за демонстрация на власт, който при новата американска администрация губи моралното си оправдание и се превръща в част от по-широка транзакционна политика. 

След оставката: Няма яснота ще създаде ли Румен Радев политически проект

Чолаков обаче подчерта, че за хора с големи икономически интереси санкциите имат реална тежест, тъй като водят до замразяване на активи и ограничаване на бизнес възможности. Според него темата не е без значение за българския политически елит, независимо от публичните твърдения в обратната посока.

И двамата анализатори обърнаха внимание и на потенциалния политически проект на доскорошния президент Румен Радев. По думите на Чолаков появата му на политическата сцена би могла сериозно да размести баланса, особено ако той заеме нишата на умерен евроскептик или на по-радикален популист. Александров допълни, че в условията на силна обществена фрустрация всяка политическа грешка може да превърне управляващите в „изкупителна жертва“.