Тя спасява животи и мечтае за медал: Говори д-р Мартинес - първата мексиканка в олимпийското ски бягане

Тя е една смела мечтателка, която решава да превърне самотата и трудностите в мотивация да започне съвсем ново начинание. Но не просто с цел да си намери ново хоби или временен пристан от несгодите, а за да промени историята на спорта. Тя е спешен медик, отдадена на призванието си да спасява животи или, както скромно го определя, просто да помага на хората да поддържат добро здраве. Междувременно се впуска в света на зимните спортове, като започва да се учи на ски бягане. Пада, става, продължава. После пак пада, но пак става, и то с още по-широка усмивка от преди. Сега очаква Зимната олимпиада в Милано-Кортина със затаен дъх, мечтаейки за медал, за място на подиума, където родината ѝ Мексико никога досега не е стъпвала. Рехина вече влезе в историята като първата мексиканка, класирала се за Олимпийските игри в дисциплината ски бягане. Сега иска да покаже на света, че никой, който мечтае толкова смело и се труди упорито, не бива да бъде подценяван - дори ако за пръв път вижда сняг на живо на 25-годишна възраст, а скоро след това той става неин най-добър приятел и сцена за голямата ѝ мечта – олимпийското злато.

Здравей! Много благодаря, че реши да разкажеш историята ми!

Аз благодаря, че ни отдели от времето си, което в момента е особено ценно, тъй като се готвиш усилено за Зимната олимпиада. Знам, че в момента се намираш в Норвегия. Как върви подготовката ти?

Да, намирам се в Осло, където прекарах последните дни преди старта на Игрите в Милано. Тук е техническият ми треньор, затова и аз дойдох тъкмо тук. Живея точно до пистата и тренирам всеки ден.

Преди този живот, толкова близо до спорта, какво беше детството ти в Мексико, където, както знаем, сняг май не вали с години?

Да, точно така си е. Не съм израснала в климат на типична зима със сняг и студ. Всъщност, цял живот играя футбол. Това все пак е спортът, който обичат в моята родина и аз не правя изключение. Помня, че бях на 8 години, когато се запалих по него. Занимавала съм се и с други спортове, но ги оставих на заден план, за да се концентрирам върху медицинското си образование. Мечтата ми да бъда лекар ме отведе чак до американската граница с Канада – в Минесота. Точно там се запознах със ски бягането. Това се случи в един доста труден момент за мен – бях далеч от семейството си, съвсем сама, в преследване на най-трудната професия, и то в щат, където зимите са адски мразовити. Много тежко се адаптирах. Ски бягането ми позволи да разсея ума си и да се разтоваря. Беше като един вид бягство и то сред природата. С времето в мен се зароди любопитство да разбера колко мексиканци се състезават на високо ниво в зимни спортове. Точно тогава разбрах, че нито една мексиканка не се е класирала на Олимпиада в дисциплината ски бягане. Същевременно, докато учех в Минесота, Херман Мадразо представляваше Мексико на Игрите през 2018 година в Пьонгчанг, а американката Джеси Дийн спечели злато в моята дисциплина. Тя е родом от същия щат. В онзи момент си казах, че всичко това е знак за мен – срещнах свои кумири, което ме накара да се запитам защо аз да не мога да представлявам страната си на зимна Олимпиада. Амбицирах се и писах на Херман, който се съгласи да ме учи да карам ски. Почти две години ми беше треньор и се грижеше за физическата ми подготовка. Сега за мен е сюрреалистично, че успях да сбъдна една от мечтите си.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA: Говори единственият атлет с 5 поредни олимпийски титли в историята на спорта

Израснала си в страна без традиции в зимните спортове. Какви ценности или уроци от семейството ти са ти помогнали най-много да поемеш по този необичаен път?

Много добър въпрос. Смятам, че мексиканците определено сме хора с големи сърца, много любопитни. Притежаваме силата винаги да съумяваме да продължим напред. Работливи сме, направо сме истински воини. Така че именно типичният мексикански инат ми помогна да продължа напред, въпреки неуспехите и спадовете, които преживях. Напълно съм съгласна, че човек се определя не по това колко пъти пада, а колко пъти се изправя след това. Мога да кажа, че да се бориш непримиримо за целите си е една типична мексиканска черта.

След като си от Мексико, как реши да отидеш дълбоко в американския север заради обучението си? Минесота е доста далеч.

Истината е, че зад това решение стои любопитна история. Всъщност, малко по малко пътувах все по на север в САЩ, започвайки от Тексас, където учих бакалавърска степен. След това магистратурата си завърших в Ню Йорк, а оттам се отправих към Минесота, за да приключа медицинската си специализация. Истинската причина да стигна толкова на север е покойният ми дядо. Един ден ми се обади и ми каза, че ме е сънувал. Попита ме дали съм кандидатствала в Минесота и ако не съм - да го направя. Това се случи в последния ден, в който можех да си подам документите. Намирах се в библиотека и тъкмо учех за изпит, когато той ми се обади и ми каза, че в съня му аз съм била щастлива, защото съм в Минесота. Честно да ти кажа, допреди това единственото нещо, което знаех за този щат, беше, че любимият ми герой от „Как се запознах с майка ви“ – Маршал, е от там. Имай предвид, че кандидатствах в над 30 университета, а ме приеха в 2. Единият от тях, който изобщо не беше в плановете ми, преди дядо да ме помоли да кандидатствам там, е в Минесота. След като се установих там, в контраст с враждебното мразовито време, хората бяха много топли и гостоприемни към мен. Точно това ме накара да остана. Впоследствие открих щастието в ските.

Защо избра точно ски бягането измежду всички зимни спортове?

Това е спортът, който най-много се практикува в Минесота. По 4-5 месеца годишно там е зима, а релефът е много равнинен, така че за местните хора това е на практика единствената опция да практикуват спорт навън. Всичките ми колеги в медицинския университет го практикуваха и си организираха свои състезания. Тогава си казах, че искам и аз да се науча, за да се присъединя към тях. В началото бях доста непохватна и постоянно падах, но с времето се справях все по-добре и започна много да ми харесва. Освен това трябва да призная, че ме е страх от високите скорости, така че нямаше вариант да се състезавам в ски слалома, например. Все пак съм и доктор, затова знам какви рискове крият тези спортове и какви травми мога да получа, а това ме предпазва до голяма степен. Иначе ски бягането също не е лесен спорт - изискват се прецизна техника, координация и баланс. Имаш какво да научиш с всяко излизане на пистата.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в прехода от любител към професионален състезател по ски бягане?

Доста добър въпрос, който не ми бяха задавали досега. Със сигурност да се науча да практикувам съвсем нов спорт на една по-зряла възраст – бях на 28 години. Трябваше да се запася с много търпение и упоритост, защото често изглеждах уязвима, тъй като падах доста пъти. Това не е проблем, когато си още дете, защото си свикнал, но като възрастен е трудно да го надмогнеш и да продължиш. Аз определено не съм от най-търпеливите хора и изобщо не обичам да ме виждат да не се справям с нещо. Вече съм го преодоляла, но в началото не ми беше никак лесно. Освен това имах и т.нар. Синдром на самозванеца. Това е усещането, че не заслужаваш успехите си и че в някакъв момент другите ще „разберат“, че не си толкова способен, колкото изглежда — въпреки реалните ти постижения. В медицината например завършваш и ти казват „Отивай да помагаш на пациентите”. В началото също си много уплашен как ще се справиш, защото чужди животи зависят от теб, но хората ти се доверяват от първия момент. Тогава обаче знаеш, че колегите ти са в същото положение - всички млади лекари на старта на кариерата си са неуверени и притеснени. От друга страна, в ски бягането бях съвсем сама, а когато споделях мечтите си, че искам да отида на Олимпиада, като казвах, че желая да постигна успехи, не ме вземаха насериозно. Дори сега има такива моменти – европейски състезатели продължават да ме подценяват, но вече не обръщам внимание, а следвам целите си. Но определено когато си нов в нещо, едно от най-трудните неща е хората да не вярват в теб.

Как успяваш да съвместяваш една толкова взискателна професия като спешната медицина с тренировки за доста изтощителен спорт?

Много добър въпрос! Всъщност, намирам време и място за всяко от двете. Докато изучавах медицина, още бях в етапа на попиване на техниките на ски бягането. Както се казва, първо трябваше да започна да пълзя, преди да се науча да ходя и тичам. Като специализант работех по 80 часа на седмица, давах доста нощни смени, също и 24-часови дежурства. В онзи тежък период с треньора ми решихме да наблегна на физическата и техническата си подготовка, затова около 10 часа седмично отделях на кондиционни занимания. Понякога ходех преди работа, а друг път търсех денонощен фитнес и отивах след смяна, дори да съм капнала от умора. Сега работя като лекар на срочен, а не на щатен договор, за да предоставям медицински услуги в определени дни, в които е възможно да пътувам. Така могат да ме пращат в малки населени места, където няма постоянно лекар, за да окажа необходимата помощ. Така че в различни периоди се посвещавам на едно от двете – организирала съм времето си както за медицината, така и за ски бягането. Аз съм лекар по професия и призвание, но трябва да практикувам и за да плащам разходите си в спорта, за да следвам пътя към мечтата си.

Знам, че има периоди, в които живееш и тренираш далеч от ски курорти. Каква роля в подготовката ти са изиграли ролковите кънки, тренировките по шосе и нестандартните начини за тренировка?

О, кънките и ролерите са неизменна част от тренировките на всеки скиор, независимо от дисциплината. Те са много важни за баланса и стабилността. Използваме ги в месеците, когато няма сняг, но пък можем да поддържаме кондицията си дори на асфалта. Много би било хубаво постоянно да пътувам до Скандинавия или до зимни курорти в други части на света, но това са големи разходи, които не мога да си позволя. Най-често съм тренирала в планинските райони на Латинска Америка, защото е важно, когато има възможност за това, да тренираш на сняг. Често се шегуваме, че всяка година трябва да имаш поне по две зими. Продължавам да съм много мотивирана да уча и да се подобрявам в ски бягането, защото това е спорт, който ти позволява постоянно да се усъвършенстваш.

Ти вече си част от историята. Как изживя момента, в който разбра, че си си осигурила квота за Олимпийските игри в Милано-Кортина?

Това беше много специален миг за мен. Изпитах огромно щастие, истинска лудост. Бях прекарала много безсънни нощи по време на подготовката си, която продължи около шест месеца, а изобщо не бях сигурна, че ще съм готова за нещо подобно. Знаех, че е възможно да го направя, имах искрица вяра в себе си. Всъщност, в деня на състезанието, след което получих олимпийска квота, просто бях много развълнувана, че ще видя отново семейството и приятелите си, които бяха дошли да ме гледат. Все пак месеци наред бях много концентрирана над тренировките си. Когато преминах финалната линия, дори не видях какъв резултат съм постигнала. Веднага се втурнах да прегръщам близките си. Чак два часа по-късно осъзнах какво съм направила. След около три седмици вече беше категорично ясно, че няма да има промяна в резултатите, нито дисквалификации, така че окончателно се потвърди, че отивам на Олимпиада. Дотогава отказвах да подхранвам надеждите си. След потвърждението обаче избухнах в сълзи, защото бях положила много труд за това постижение. Мина почти година от този момент и не съм спряла да работя за подобряване на уменията си. Не спирам да преследвам мечтата си.

Като първата мексиканка, класирала се за Олимпийските игри по ски бягане, чувстваш ли специална отговорност да бъдеш пример за подражание за бъдещите поколения мексикански зимни спортисти?

Определено да. Това е голяма чест за мен, истинска привилегия. Чувствам много красива отговорност, но се опитвам да бъда смирена и да съм на висотата ѝ. Понякога се притеснявам от вниманието към себе си, но после си казвам, че съм направила нещо хубаво за страната си. Със сигурност мога да кажа, че съм изпълнена с много щастие и гордост от постигнатото.

История за триумфа и битките на „различните”: Олимпийската шампионка Кастер Семеня

Имаше ли моменти, в които се съмняваше дали тази мечта си струва и тогава какво те мотивираше да продължиш напред?

О, да, имала съм адски трудни моменти, особено в началото – в етапа на преодоляване на страхове, на научаване на търпение и смиреност. Преди години имах много неприятна травма и изпитвах голям страх от паданията. Освен всичко друго, съм и много зиморничава, така че определено преодолях доста трудности. Благодарение на близките си успях да ги превъзмогна. Бившият ми приятел ме окуражаваше с думите „помисли си колко си щастлива като си на пистата“. Когато си помислиш за мащаба на мечтата си и за влиянието ѝ върху настроението и живота ти, тогава мигновено забравяш колебанията си дали да продължиш.

Интересно ми е как професията ти на лекар влияе върху това как разбираш нуждите на тялото си, начина на възстановяване и границите на издръжливостта?

Определено много ми помага фактът, че съм лекар в спортната ми кариера. От една страна знанията ми, от друга – прочетените научни статии за физиологията, ми помагат да оптимизирам тялото си. Проучвах задълбочено възможностите, които могат да подобрят физиката ми и издръжливостта по време на подготовката. Приемах витамини, както и хранителни добавки заедно с усилените тренировки. Хидратацията също е много важна. Следях този показател особено стриктно.

Кой е идолът ти в зимните спортове?

Като цяло смятам, че Джеси Дийн, за която по-рано ти споменах, е моят пример за подражание в ски бягането. Тя, освен брилянтен спортист, e и много добър човек - всички много я обичат. Бих се радвала все повече хора да се докоснат до нея и да разберат каква е.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

На Олимпийските игри в Милано-Кортина, освен класирането и резултатите, какви са и личните ти цели?

Разбира се, мечтая си за медал. Същевременно осъзнавам, че като започнах да се занимавам със ски по-късно от другите, имам определени ограничения, например нямам толкова опит. Честно казано, опитвам да се абстрахирам от този факт, защото така си поставям рамки, още преди всичко да е започнало. Фокусирам се върху всяка тренировка и се стремя да подобрявам карането си. Не мисля за големи очаквания, но не спирам да си мечтая. Все пак именно да правиш това, което обичаш, те прави щастлив и те мотивира да продължиш напред. Не се концентрирам върху конкретен резултат, а върху процеса по постигането му. Освен това, искам изцяло да се насладя на преживяването си – първите ми Олимпийски игри. Това е най-големият спортен форум.

Смятам, че няма невъзможни неща и щом си стигнала дотук, не спирай да мечтаеш! Желая ти от сърце да вземеш медал. Вярвай в себе си! А след големия форум, когато погледнеш към бъдещето, какви са най-големите ти мечти?

Много благодаря за милите думи! Имам още много несбъднати мечти, но бях толкова фокусирана в подготовката си за Игрите, че ги поизоставих. Но искам да продължа да карам ски професионално, дори да спечеля квота за следващата Олимпиада - във Франция през 2030 година. Иска ми се преди това обаче да се наредя в топ 10 на Световното догодина. Освен това, мечтая да осъществя хуманитарни мисии по различни точки на света, да помагам с познанията си на лекар на пациентите, които се нуждаят от медицинска помощ, но нямат ежедневен достъп до нея. През последните месеци пожертвах голяма част от социалния си живот заради ски бягането. Искам да го променя и да отделям повече време на близките си. Време е да го направя. Много е вярно твърдението, че цената за един олимпийски успех я плаща не състезателят, а семейството му. Най-важното е обаче да не спирате да преследвате мечтите си.

Много благодаря за красивия разказ в навечерието на Зимната олимпиада в Милано-Кортина! Желая ти успех от все сърце!

Аз ти благодаря за желанието да разкажеш историята ми! Обещавам скоро да посетя и българските писти!

Автор: Цветина Петкова