Малката потребителска кошница е поскъпнала с 1,2% през февруари

Цената на малката потребителска кошница достигна до 59,48 евро през февруари. Наблюдаваме увеличение спрямо януари с 0,68 евро, което представлява ръст от 1,2% и 4,8% повишение спрямо юни 2025 г. Това съобщи на пресконференция заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Виолета Иванова.

Продължава бавният темп на нарастване на цените, каза експертът и допълни, че увеличението не излиза извън рамките на очакваното и допустимото.

"По-значително увеличение има при доматите – 6,6%, и краставиците – със 7,3% спрямо януари. Цената на краставиците е нараснала със 73,7% спрямо юни 2025 г. Тази на хляба продължава да се покачва и вече е с 1,4% по-висока спрямо януари и с 6,3% в сравнение с юни миналата година", каза Иванова. 

НСИ: През февруари цените са се увеличили

В малките търговски обекти се поддържат по-високи цени при плодовете и зеленчуците. "При минералната вода и кафето има задържане на цените през февруари спрямо януари, но в сравнение с юни 2025 г. ръстът при водата е 10,9%, а при кафе еспресо в чаша - 43%", каза Иванова.

По отношение на услугите тя посочи, че има 0,8% нарастване на цената на платеното паркиране в сравнение с януари, а цените на таксиметровите услуги са се задържали в рамките на последния месец, но от началото на годината са нараствали с 8,4% дневна тарифа и 9,2% - нощна. Има 0,6% поскъпване при фризьорските услуги в сравнение с януари.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че се поддържат разлики между цените на дребно и на едро, обявявани всяка седмица от Комисията по стокови борси и тържища - 70% от борсата до съответния магазин. 

Инфлацията за пет години е близо 40%: Как са нараснали доходите от 2020 г. насам

Той допълни, че кравето сирене и прясното мляко са на 125% от средното европейско ниво като ценово равнище. "Настояваме за разследващи действия в регулатора", каза Димитров и допълни, че оризът и белият боб имат над 60% разлика между цената на дребно и цената на едро.

"Регионалните различия стигат до 20% на някои стоки", обясни Пламен Димитров. Той допълни, че между Габрово и Велико Търново има 2 евро разлика в цената на сиренето.

КНСБ е отчела с 1,49 евро по-висока цена на охладените пилета в Добрич спрямо Варна, 1,83 евро по-скъп свински бут във Видин спрямо Бургас и 1,03 евро по-скъпи яйца в Благоевград спрямо Ловеч.

По отношение на заплатите Пламен Димитров подчерта, че средната работна заплата има реален растеж от 23,3% за 2025 г. спрямо 2021 г. "В обществения сектор увеличението е 18,5%, а в частния – 23,5%. Минималната работна заплата има реално нарастване от 30,9% от 2021 г. до 2026 г.", каза още Димитров. 

За основните изводи от Консолидираната фискална програма за 2025 г. Пламен Димитров обясни, че общите приходи са в размер над 86 млрд. лева, а разходите - над 92 млрд. лева. Собствените приходи на България за 2025 г. могат да покрият необходимите разходи, включително за заплати и пенсии, и текуща издръжка, без капиталовите разходи. "Ако сме взимали заеми и сме получили средства от Европейския съюз, те са отишли за капиталовата програма", каза Димитров.

Поскъпването на малката потребителска кошница коментира в ефира на NOVA NEWS Теодора Пачеджиева от КНСБ. Тя посочи, че през последните няколко месеца се наблюдават неоправдани покачвания на цените, а в отделни градове различията са необясними, като основна роля имат регулаторните органи.

"КНСБ не е регулаторен орган. През юни 2025 година подписахме меморандум, с който изследванията, които ние правим на цените на малката потребителска кошница и заплатата за издръжка, се предоставят публично. Те могат да служат като ориентир на самите регулаторни органи къде има необосновани поскъпвания и защо в отделни градове в България има необясними различия при цените”, каза тя.

"Необяснимо е защо във Видин, която е една от най-бедните области в България, цената на свинския бут е най-висока и защо се наблюдава разлика от 1,83 евро между Видин и Бургас", коментира Пачеджиева.

"Работата на проверяващите е трудна, но въпреки това тяхната основна задача е да предотвратяват такива необясними разлики в цените. Ако покачването на цените не може да бъде икономическо обосновано, то тогава може да се говори за спекула”, посочи тя.