Как най-често пътува българинът и колко харчи за транспорт

За много българи днес е първият работен ден от тази седмица, тъй като избраха да слеят почивния 3 март с уикенда и да попътуват. Затова в „Числата на седмицата” решихме да проверим кой е най-използваният вид транспорт у нас, колко ни струва той и каква част от бюджета си отделяме, за да се придвижим от точка А до точка Б. 

Автомобилът категорично е най-предпочитаното превозно средство. 63% от пропътуваните от българите километри през миналата година са изминати с кола.

Изненадата обаче идва от транспорта, който заема второто място - въздушния. Почти една трета от пропътуваното от българите разстояние в рамките на година, е осъществено със самолет - двойно повече от останалите. И ако при автомобилите се движим под средните стойности за Европа, при самолетите, оказва се, сме на втора позиция. По-голям дял изминати километри със самолет през миналата година имат единствено хърватите.

Създават национална схема, обединяваща разписанията на всички видове транспорт

Лекият автомобил пък е най-популярен в Литва. С автобуси се движат най-много в Малта, а с влакове – в Нидерландия. Именно железопътният транспорт, според Евростат, е най-неизползваният у нас – с него са изминати едва 2% от всички пропътувани километри в рамките на година. 

Евродепутатите настояват семейства с деца до 4-годишна възраст да не плащат места в самолетите

Колко ни струва транспортът?

Ако приемем, че средният индекс на цените на транспорта за Европейския съюз е 100, най-скъпо да се придвижват им излиза на гражданите на северните държави. Дания, Нидерландия и Финландия са първите три, като в Дания индексът е с 25 пункта над средния. Той, на практика, включва всичко - цени на превозни средства, части и ремонтни дейности по тях, гориво, транспортни услуги, билети. Най-евтин транспортът се оказва у нас, където всичко което изброихме, е с 28 пункта по-евтино, отколкото средно при останалите. 

Въпреки това, скъп ли ни излиза транспортът, можем да кажем, само след като проверим каква част от разходите ни отиват за него. За средностатистическия европеец транспортът представлява почти 13% от разходите. В Словения отделят най-голямо перо за това – 17%, а в Литва и Германия - съответно 15 и 14%. У нас статистиката сочи, че близо 13на сто от разходите, които правим, са именно за транспорт. 

На всеки 1000 души от населението на Европейския съюз, се падат по близо 580 автомобила – като това включва и личните, и обществените. Единствените, които разполагат с над 700, са италианците. В България 1000 души разполагат с 480 автомобила, а най-малко превозни средства от този тип има в Румъния и Латвия. През последните 10 години, на територията на цялата общност, се регистрират все по-малко дизелови коли, за сметка на електрически, като през последната година броят на новорегистрираните от двата вида е почти изравнен. 

Въвеждат единен електронен билет за влак, автобус, самолет и кораб

През изминалата година най-голямото ни летище - „Васил Левски”, е обслужило рекорден брой пътници – близо 8 милиона и половина. Това е двойно по-голям пътникопоток в сравнение с този отпреди 10 години. През последните 15 той се увеличава всяка година, като изключение прави само периодът на COVID пандемията, когато пада дори под 3 милиона.

Най-натоварените летища от Европейския съюз пък са в Париж, Амстердам и Мадрид. Първото обслужва по 10 пъти повече пътници на година, отколкото летището в София. 

Нито една от току-що изброените дестинации обаче, не попада в топ 5 на тези, за които излитат най-много самолети от България и превозват най-много пътници. Първа е Виена. През последната отчетена от Евростат година над 200 хиляди души са излетели от София натам. Почти още толкова са и потеглилите към Франкфурт. Следват летищата "Лондон Станстед", италианското "Бергамо" и още едно от лондонските летища – "Лутън". Всички те са били дестинация за по около 150-160 хиляди души. Почти до всички тях полетите от София са ежедневни, а до някои има и по повече от един на ден.