Петролът поскъпна рязко до 119 долара: Опасения от дълга война и глобална инфлация

Цената на петрола достигна пик от 119 долара за барел при подновяването на търговията днес. Това е най-високото равнище от 2022 г., когато започна войната в Украйна. За сравнение, след пика от 125 долара през 2022 г., цените паднаха до 77 долара за барел през изминалата година. Сега обаче, само за девет дни война в Персийския залив, петролът поскъпна с над 50 на сто, като анализаторите предупреждават за възможен допълнителен ръст.

Повод за резкия скок на цените и новият спад на борсовите индекси стана изборът на нов върховен лидер на Иран. Назначаването на сина на досегашния аятолах бе разчетено като ясен знак, че хардлайнерите в Иран остават на власт. Те избраха фигура, която американският президент Доналд Тръмп нарече „нежелателна”.

Леко поскъпване на горивата у нас

„Въпреки че е духовник, той е по-скоро човек, свързан с разузнаването и Революционната гвардия, защитник на ислямската революция и хардлайнер. Но да не забравяме, че Иран е под огромен натиск – външен и вътрешен. Ще видим дали Моджтаба Хаменей може да се промени”, коментира анализаторът от Института за Близкия изток Алекс Ватанка.

⇒ Икономически рискове и удари по инфраструктурата

Експертите предупреждават, че скокът на цените може да повлече след себе си сериозни икономически проблеми. „Пазарът може да издържи на натиска за кратък период от време, но ако е продължителен, ще има инфлационно въздействие не само на бензиностанциите, а върху почти всяка друга част от икономиката”, посочва нергийният анализатор Саул Кавонич.

Някои прогнози сочат, че ако ситуацията не се промени до края на март, цената на петрола може да достигне 150 долара за барел. Напрежението се засилва и от ударите, които САЩ и Израел започнаха да нанасят по петролната инфраструктура на Иран, както и от иранските опити за отговор. Основната рафинерия в Бахрейн вече спря работа поради форсмажорни обстоятелства след иранска атака. Междувременно саудитската компания „Арамко” започна да преустановява производството в две петролни полета.

⇒ Ефектът върху Европа

Що се отнася до Европа, ситуацията е противоречива. Добрата новина е, че континентът не внася големи обеми петрол директно от Персийския залив, но цената се вдига за всички глобални потребители. Говорителят на Европейската комисия Аня Кайса Итконен увери: „Не предстои проблем с доставките на петрол в Европа. Всички страни членки имат запаси за между 85 и 90 дни”.

Въпреки това остава рискът конфликтът да засегне територията на Европа. Турция вече свали иранска балистична ракета над Газиантеп, близо до сирийската граница. Не е изключено цел на обстрела да е била британската база в Кипър. В знак на подкрепа френският президент Еманюел Макрон и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристигнаха на острова.

„Когато Кипър е атакуван, това е атака срещу цяла Европа”, заяви Макрон. Франция вече изпрати два бойни кораба, които да се включат в отбраната на Кипър.