БНБ - с добър, умерен и негативен сценарий за развитието на икономиката ни

България започва да усеща сериозно последиците от кризата в Близкия изток. Това става ясно от анализ на Българската народна банка за развитието на икономиката у нас. Той включва намалена прогноза за растеж и увеличена за инфлация.

Прогнозите на БНБ преди началото на конфликта в Близкия изток бяха за нелош ръст на брутния вътрешен продукт и за ниска инфлация. Разбира се, кризата с горивата напълно промени сценария. Сега Народната банка очаква по-нисък икономически ръст за тази година и продължителен спад през следващите две години. Притеснителни са и очакванията за инфлацията. Преди конфликта тя беше ниска - 2.1 процента, а сега очакванията са за средногодишна инфлация над 3,5 за 2026 и над 3 за следващите две години. БНБ се е подготвила и за доста по-тежки сценарии от това, но всичко зависи от развитието на конфликта. Какво ще е то - още никой не се наема да каже.

Конфликтът в Близкия изток заплашва да ускори инфлацията до 4% в края на 2026 г., пресмята БНБ

Народната банка има добър, умерен и негативен сценарий за развитието на икономиката ни. Колкото повече седим в настоящата ситуация - толкова повече се приближаваме до така наречената стагфлация. „Това означава, че имате относително висока инфлация, нарушен пазар на труда и лимитиран растеж, което противопоставя всички видове политики една срещу друга. Де факто няма как да се реагира, защото каквото и да направиш - ефектът ще е отрицателен за другите фактори”, обясни Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет.

Този сценарий обаче е най-лошият. Ако не се вземат прибързани политически решения, „помпащи” инфлацията, пазарът сам може да се измъкне от ситуацията. „Цената има за цел да даде сигнал на потребителите, че те трябва да намалят своето потребление. Има шок на предлагането, съответно търсенето трябва да спадне и затова цената расте. Тя ще продължи да расте, докато няма изравняване”, твърди енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов.

Проблемът е, че Народната банка вижда продължаваща в годините напред по-висока инфлация. „Тя, на практика, обновява своето очакване за по-високи потребителски цени до 2028 година. Това означава натиск за по-сериозно увеличение на заплати, в това число обществената сфера при един силно обтегнат бюджет. От друга страна означава, че домакинства и работодатели ще трябва да се справят отново в динамична инфлационна среда”, подчерта икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Йордан Бързаков: Продължителна война в Близкия изток ще донесе за България инфлация от 4%

За да няма покачване на цените и заради картели, от другия месец Антимонополната комисия започва да глобява с 10 процента от годишния оборот фирмите нарушители. „В момента санкциите се изравниха, както е в Европа, универсално 10% от оборота. Търговските вериги поискаха отсрочка три месеца, за да могат да адаптират договорите с доставчици. Даваме им още един месец.  Защо? От човещина”, каза в студиото на „Твоят ден” зам.-председателят на КЗК Радомир Чолаков.