Зад кулисите на "Евровизия": Разказва българката с ексклузивен достъп до бекстейджа на шоуто

След еуфорията около участието и победата на „Евровизия” вниманието вече се насочва към бъдещото домакинство и огромната организация, която стои зад най-мащабния музикален конкурс в Европа. В ефира на „Здравей, България” беше представен поглед „зад кулисите“, който разкрива как функционира събитието извън телевизионния спектакъл - от бекстейджа до логистиката, екипите и подготовката на сцената. В центъра на разказа е и българско участие в организацията, като фризьор от България е част от международен екип от около 35 специалисти, отговарящи за стайлинга на участниците зад сцената.

Част от него е и варненката Кина Кудева, която от години работи с български поп изпълнители, сред които и DARA, а тази година е била сред публиката във VIP зоните на залата, подкрепяйки изпълнението на „BANGARANGA“. Тя разказва за впечатленията си от организацията на конкурса, включително от достъпа до бекстейджа, сцената и зоните за артистите. По думите ѝ едно от най-впечатляващите неща е високото ниво на организация и бързината, с която протича целият процес - без сериозни забавяния на входове и опашки. „Никъде не сме чакали повече от пет минути“, обобщава тя впечатленията си от събитието, като подчертава, че билетите за залата се разпродават буквално за минути след пускането им в продажба.

Министерският съвет на среща с DARA и БНТ за организацията на „Евровизия” 2027 г.

Кудева и останалите представители на екипи зад кулисите описват и мащаба на самата продукция – от сценографията до зоните за артистите. По думите им участниците преминават през green room, където изчакват резултатите, а достъпът до сцената и бекстейджа е строго контролиран. Тя посочва, че за първи път тази година зоната за изчакване е била оформена като виенско кафене - дизайнерско решение, което допринася за тематичната атмосфера на домакинския град. „Всичко беше съобразено с духа на Виена и класическата музика“, разказа тя, като подчерта впечатляващата акустика, металните конструкции и визуалните ефекти, включително използването на дронове.

Една от основните теми в разговора е именно как подобно събитие може да бъде организирано в България при бъдещо домакинство. Според Кудева най-важното предизвикателство не е само сцената, а способността на града-домакин да поеме огромния туристически и логистичен поток. Тя прави сравнение между различни домакинства като Виена и Базел, където целият град буквално се трансформира в зона на „Евровизия” - с малки сцени, музика по улиците и културни активности навсякъде. „Целият град пулсираше с „Евровизия“, обобщи тя, като даде пример с временни сцени в обществени пространства и артистични изяви из целия град.

ВСИЧКО ЗА ТРИУМФА НА БЪЛГАРИЯ НА „ЕВРОВИЗИЯ” 2026 ЧЕТЕТЕ ТУК