„Темата на NOVA”: Азбука на доброто (ВИДЕО)

Те са тихи. Рядко чуваме за тях, рядко имаме очи да ги видим. Но въпреки това – всеки ден ни дават поводи за гордост. В навечерието на 24 май „Темата на NOVA” представя историите на хора, които обединяват своята енергия в подкрепа на науката, на културата, на знанието, но и на доброто.

Хиляди ученици, стотици учители и десетки граждански инициативи застават зад първата по рода си кампания „Азбука на чудесата”. Журналистът Деница Суруджийска и операторът Георги Георгиев разказват за авторите на добро, които откриват нови светове, превръщат се в пример, надежда и вдъхновение. Те са стотиците деца от български училища, които в свободното си време се грижат за хора в нужда. Те са младите олимпийци, които печелят десетки медали за България от международни състезания по природни науки. Но те са и пазителите на най-старото читалище у нас.

Дворът на кирилицата: Домът на българската азбука

Помощ за възрастни и хора в неравностойно положение, обучение на деца с онкохематологични заболявания, грижа за бездомни животни. Това са само част от каузите, в които като доброволци участват учениците от Софийската математическа гимназия. Преди пет години техният клуб се включва в националното ученическо състезание по доброволчество „Купата на героите”. „Всяко едно добро дело, което ние правим, то не е само във връзка със самото спечелване на някаква награда или постигане на някакъв краен резултат”, споделя дванайсетокласникът от СМГ Михаил. А според създателя на доброволческия клуб и учител по български език и литература Калина Пейчева всичко започнало на шега. Започнахме с шестима ученици, като само в рамките на първата година, говорим за 2021, учениците станаха 163. Плюсът е децата да се научат да бъдат добри и да се научат, че това да ти се развали телефонът, да получиш четворка, да се скарваш с някого – е всъщност нещо много малко в сравнение с живота на хората, които са онеправдани в по-тежко положение”, казва Пейчева.

Сред каузите на доброволците от СМГ е подкрепа за деца с онкохематологични заболявания. Двайсетина от учениците системно помагат с обучението по математика на малките пациенти. „Заради техните заболявания, те са малко по-назад  с училищния материал. И съответно, ние вече като малко по-големи ученици от 10, 11 и 12 клас можем да се включваме като им преподаваме”, казва дванайсетокласничката Деница.

„Тази мисия, много се гордея с нея. Преподават им математика  вече 7-8 месеца. Хубавото е, че те си държат на един ученик, който става преподавател на едно детенце и си върви с него 3-4 пъти седмично. Някой път имат уроци. Тези деца понякога са по-зле. В някакви моменти уроците стават онлайн, но така има една много голяма традиция и там са включени около 20-тина души постоянно”, обяснява ръководителят на клуба - Калина Пейчева. 

Шест години след началото на ученическото състезание „Купата на героите” - в него вече са се включили десетки клубове и близо 2 хиляди деца от училища в села и градове из цялата страна. „Нашата надежда е да успеем да стигнем до повече училища, защото това, което ние предлагаме, всъщност е подкрепа за всички, които имат желание. Ние даваме готови ресурси, готов начин, по който учители или такива будни младежи могат да активират със своите общности, приятели и да правят нещо хубаво в свободното си време. И в българското образование има нужда, може би, от такова пространство  да децата да излязат от класната стая, да се срещнат с други  хора, да разберат нуждите им, да отворят светогледа си”, казва Наталия Иванова-Мравова - директор на платформата за доброволчество „TimeHeroes”.
 
Поглед напред и отвъд познатото отправят и други ученици - българските олимпийски надежди в природните науки. Самите те обаче често имат нужда от подкрепа. Мисията на Сдружението на олимпийските отбори е да мотивира децата да участват в състезания и олимпиади, да подпомага с допълнителна подготовка тези с най-високи резултати, да организира логистиката и финансирането - включително за международните състезания и да осигурява специалистите, които обучават отборите „Много често ръководителите безвъзмездно дават на децата от своето време опит, енергия и огромна любов за да се случи, в крайна сметка, добрият резултат”, разказва Елена Маринова от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. А според ръководителя на отбора по химия – доц. Донка Ташева, „Теоретично е необходимо много да се надгради, тъй като това, което се учи в българското средно училище, е на по-ниско от нивото, отколкото е на международните олимпиади. И резултатите ни през последните години показват, че децата действително се мерят се с най-добрите в света”.
 
Ръководителят на отбора по физика – проф. Мирослав Абрашев пък е категоричен: „По целия свят талантите и гените са разпределени равномерно. Въпросът е къде те може да се забележат и да израстат. Има държави, в които това е превърнато в спорт. Просто това иска средства, иска обществен интерес, за да хората да решат, че тяхното дете занимава с това е престижно. Аз завърших гимназия през 1981-ва година в Русенската гимназия „Баба Тонка”. И тогава на международната олимпиада по физика бронзов бях”. А години по-късно проф. Абрашев подготвя за същата олимпиада Александър Проданов. И златният медал не закъснява. Днес Александър е студент във Физическия факултет на Софийския университет и вече помага в подготовката на следващите олимпийски отбори. Медалистът споделя: „Аз като бях малък, едно от нещата, които така голям интерес будеха в мен, като всяко друго дете, бяха Космос, ракети, космонавти, такива неща…. майка ми ми четеше енциклопедии, вместо приказки за лека нощ. Просто това ми беше интересно. И така почнах първо с математика да се занимавам малко по-сериозно. И съответно за известно време аз бях състезател по математика. На едно състезание в Тайланд имах сребърен медал. И след това вече изцяло преминах на физика, астрономия. Моята задвижваща сила, която ме движи да се занимавам с наука въобще, е именно това желание да разбера света”. 
 
„Като наука, самата астрономия дава смисъл”, казва на свой ред медалистката по астрономия – Елена Йорданова. А по отношение на високите призове на състезателите по природни науки – дългогодишният ръководител на отбора по астрономия Ева Божурова казва: „Когато готвим децата за Олимпиадата, ние като учители, винаги трябва да помним, че всъщност ние не произвеждаме медали, а произвеждаме личности”. „Аз искам да ги научат да не слушат малкият човек, който ги кара да се откажат,  който им казва, че това е невъзможно”, допълва преподавателят по астрономия Никола Каравасилев.
 
Сред тези, които доказват, че за познанието няма невъзможни мисии - е и първото българско народно читалище в Свищов.

Как благодарение на енергията на стотици добротворци духът на просветата там е жив вече 170 години? И какъв е днес звукът на духовната памет и на знанието? Гледайте във видеото!