Кадровата криза у нас: Защо фирмите масово наемат работници от трети страни

„Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари“. С тези думи собственик на малък семеен ресторант в несебърското село Тънково предизвика бурни реакции в социалните мрежи и отвори отново големия спор за пазара на труда у нас.

В ефира на „Здравей, България“ той изрази мнение, че пазарът на труда в туризма не страда толкова от липса на кадри, колкото от недостиг на качествени служители. Ресторантьорът коментира и темата за наемането на чуждестранни работници. „Много хора смятат, че работодателите наемат непалци, монголци и други чужденци едва ли не без пари. Далеч не е така. Освен заплатите, бизнесът поема самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи“, обясни той.

Внос на работници: Истинска нужда или социален дъмпинг?

Темата предизвика и спор между икономисти и представители на бизнеса. Икономическият експерт Георги Вулджев коментира, че недостигът на кадри засяга основно нископлатения труд, а в туризма възнагражденията все още изостават значително от средните европейски нива. „При сектор туризъм средната заплата е една трета от средноевропейската. Повечето български работници, дори и да искат да работят в този сектор, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане”, коментира той. 

„Тези, които внасяме, работят на минималната заплата. Там, където има висок дял на сива заетост, реалните разходи за труд могат да падат под това. Именно сектор туризъм, хотелиерство и ресторантьорство са доста рискови в това отношение. Със сигурност има много бизнеси в този сектор, при които заплащането пада под това, което е минималното”, твърди Вулджев.

От своя страна заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева подчерта, че проблемът е общоевропейски и че процедурите за наемане на работници от трети страни остават твърде тромави. „Навсякъде въпросът с това да имаш първо достъп до хора, после хора с правилните умения е като един от най-големите проблеми, които се посочват от всички работодатели, независимо от това самата държава дали е икономически развита, какви са равнищата на заплащане, каква е демографската ситуация“, посочи тя.

Минчева поясни обаче, че работодателите се стремят на първо място да привличат хора, които са най-лесни за наемане. По думите ѝ това са хора, които говорят езика, имат съответното образование и са в максимална близост до обекта. Тя коментира още, че вносът на работна ръка не е панацея и не е единственото, което работодателите искат, но е част от общата картина.

Дебатът отново постави въпроса дали решението е в по-високите заплати, вноса на работна ръка или в по-активни политики за връщане на българите от чужбина.

Повече гледайте във видеото.