Мартин Димитров: Ние ще подкрепим мерки за намаляване на разходите

"Демократична България", макар това да не е типично за една опозиция, ще подкрепи мерки, които реално и ефективно да намалят разходите в бюджета. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS депутатът от дясното обединение Мартин Димитров.

Той коментира станалата известна тази сутрин от премиера Радев информация, че България ще бъде подложена на процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Това се очаква да стане другата седмица - на 3 юни. "Това означава, че неблагоразумната политика на ГЕРБ е довело до изпускането на дефицита. Това доведе и до огромните протести. Те бяха първите такива срещу огромните разходи. Сега обезпокоителното е, че няма ясен план за ограничаване на дефицита", коментира Димитров.

Румен Радев: ЕК започва процедура срещу България за прекомерен дефицит, възможни са санкции

По думите му ЕК ще започне с мониторинг и ще наложи санкции, ако няма адекватни действия от страна на българската власт. В този смисъл, Димитров смята, че има какво да се направи, за да се избегнат санкции. Големият въпрос е обаче дали ще се наложат още по-рестриктивни мерки от тези, които вече бяха обявени от правителството: "Категорично - да. Оптимизиране на разходите трябва да има. Ние имаме конкретни предложения. Да не се правят разходи под черта като тези за ББР миналата година. След това - прозрачност и контролни механизми. Например, ние искаме всеки всеки пациент да получава SMS, като използва здравната система, частните болници да провеждат търгове. Що се отнася до администрацията - трябва да се съкратят незаетите щатове".

Димитров вярва, че е възможно съкращаване на администрацията с 10%. "Може да се направи, въпрос на воля е. Вместо да се занимават с ограничаване на опозицията през правилника, да ограничат дефицита. Специално тези 10% съкращения - това е изпълнимо. Само в МВР има хиляди, които са пенсионирани. Трайно незаетите щатни бройки - пък това са около 20% от едно ведомство. За тях често се получават заплати, на други места не се получават. Но се получават средства за час от тях и те се използват за бонуси в края на годината. Това е порочна система".

Дефицит, дълг и уроците: Коментар на водещия

Макар че България в продължение на повече от 20 години водеше сравнително консервативна бюджетна политика, базирана на това да харчим, колкото изкарваме, през последните пет години нещата се промениха. Започнахме да работим в условия на постоянен дефицит, дори в години, в които кризи нямаше, дори в години, в които икономиката се справяше добре. А дефицитите се финансират с дългове.

Проблемът не е просто в дефицитите и дълговете, а в България все по-често се прокрадва идеята, че така трябва да бъде. Че ако искаме да растем, държавата трябва да харчи повече. За пример се дават редица държави в Европа, които от години правят така. И това е вярно, правят го, макар че сравненията са нелепи - това са огромни икономики, които трупат богатство от столетия. Но и при тях имаше проблем. Само преди дни Международният валутен фонд предупреди сериозно финансовите министри на ЕС, че ако държавите не предприемат решително действия, публичният дълг на ЕС ще стане "експлозивен" и ще застраши икономиката на целия блок.

Прогнозата показва, че средният публичен дълг в ЕС ще скочи до 130% от БВП до 2040 година - почти два пъти от сегашното ниво. Вярно е, България все още запазва сравнително ниски нива на дълг, но тези числа се променят бързо, а от близкото минало на Европа знаем, че драматичният обрат никога не е толкова далеч, колкото изглежда на пръв поглед. И отново - никога не е ставало просто въпрос за пари. Става дума винаги за философия, за начина, по който искаме това общество да бъде управлявано - през преразпределение или през лична отговорност.

Правителството на Румен Радев пое по път на фискална консолидация, т.е. към свиване на ръстовете на дефицита, но засега това е на думи. Дали наистина е така - ще разберем, когато видим конкретни разчети от проектобюджета. 

Повече гледайте във видеото.