Социалните партньори не постигнаха пълно съгласие по проектобюджетите за 2026 година

След приключването на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество стана ясно, че предложените финансови рамки на бюджетите отразяват реалните възможности на страната към настоящия момент. „Това всъщност са бюджетите на реалността, това, което държавата на този етап може да си позволи като приходи и разходи”, коментира финансовият министър Гълъб Донев в изявление пред медиите.

Всички участници в съвета са се обединили около оценката, че предложената политика е разумна и отговорна спрямо българските граждани, допълни Гълъб Донев. По думите му социалните партньори принципно подкрепят проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която не дава своята подкрепа.

Тристранният съвет с последно обсъждане на параметрите на Бюджет 2026

Пълно съгласие липсва и по проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване, където партньорите подкрепят текстовете под условие, а АИКБ се въздържа. Относно проектозакона за държавния бюджет работодателските организации го подкрепят с изключения, Конфедерацията на труда подкрепя некатегорично, а Конфедерацията на независимите синдикати в България го подкрепя при определени условия.

Параметрите в приходната и разходната част на бюджета на ДОО бяха представени от управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. В рамката е заложено увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2026 година в размер на 620 евро и 20 евроцента, както и провеждането на политика по осъвременяване на пенсиите от 1 юли. „Минималният размер на пенсията ще достигне 347 евро, а средният размер на пенсията ще бъде 543 евро”, обяви Караиванова. Тя допълни, че от 1 август се предвижда повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро, както и ръст на минималните осигурителни доходи по икономически дейности.

Добри Митрев представи общата позиция на работодателските организации. Той посочи, че Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят трите проекта с редица условия. Сред основните отчетени фактори са краткото действие на бюджета за 2026 година от едва пет календарни месеца и фактът, че правителството е на месец и три седмици, което ограничава времето за дълбоки структурни реформи. „Изразяваме опасения по отношение на нарастващия дефицит в размер на 5,7% за тази година и 3,8% за следващата”, заяви Митрев.

Работодателите настояват повишаването на максималния осигурителен доход и ревизията на минималните осигурителни доходи да бъдат отложени за 1 януари 2027 година, за да не натежат непредвидено върху малките и средните предприятия. Митрев допълни, че бизнесът категорично подкрепя премахването на автоматизмите при определянето на възнагражденията в публичния сектор, заложени в специалните закони, както и замразяването на действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че синдикалните организации подкрепят бюджета на ДОО заради заложеното движение нагоре на максималния осигурителен доход и минималните прагове, чието нарастване е било ограничено през последните 13 години. По отношение на държавния бюджет Димитров заяви, че подкрепата е обвързана с три конкретни условия.

Повече гледайте във видеото.