Ракетата V2 е първото модерно балистично оръжие в света

Лятото на 1944 г. Съюзнически агенти успяват да измъкнат части от „оръжието чудо“ на Хитлер, като го скриват в апартамента на германски офицер.

На 6 август 1944 г. Червената армия на Съветския съюз достигнала до село Близна, северозападно от Жешув в Полша, освобождавайки го от нацистката окупация. Отдалеченото селище било заобиколено от земеделски полета и гъста борова гора и изглеждало като място без голямо значение за войната. Но дълбоките кратери в почвата, металните отломки и фалшивите селскостопански постройки подсказвали за тайното му предназначение.

Преди нацистите да се оттеглят няколко дни по-рано, Близна е била изпитателна площадка за изстрелване на ново оръжие – такова, с което Адолф Хитлер се надявал да обърне хода на войната срещу западните съюзници. Позната на германците като Vergeltungswaffe („Оръжие за възмездие“) 2, ракетата V2 е първото модерно балистично оръжие в света. Проектирана от инженера Вернер фон Браун, с обсег от приблизително 280 км и бойна глава с тегло един тон, свръхзвуковата скорост и голямата височина на полета на ракетата я превръщат в „оръжие чудо“, способно да експлодира без предупреждение над градовете, които са нейна цел.

Но през лятото на 1944 г. части от V2 са прехвърлени тайно от Полша във Великобритания в рамките на една от най-дръзките секретни операции на Втората световна война.

Нацистите започнали разработването на V2 през 1936 г. Британското разузнаване обаче не знаело за съществуването на ракетата до началото на 1943 г., разказват експерти в документалния филм от 1977 г. The Secret War („Тайната война“). „Имаше малко информация преди 1939 г., че германците може би разработват ракети с голям обсег“, казва д-р Р. В. Джоунс, който е ръководител на научното разузнаване на военновъздушните сили. „След това не чухме нищо повече до декември 1942 г., когато нов агент, който се оказа датски инженер-химик, ни каза, че е дочул разговор в Берлин между двама инженери. Те посочили, че се разработва ново оръжие и че са правени опити с него по крайбрежието на Балтийско море", допълва Джоунс.

Операция "Гънърсайд": Как Съюзническите сили спряха създаването на атомна бомба от Третия Райх (СНИМКИ)

Преломният момент настъпил през 1943 г., когато двама германски генерали, пленени поотделно, били отведени във Великобритания за разпит, а след това им е било позволено да разговарят насаме, без да подозират, че помещението се подслушва. Те обсъждали защо ракетите все още не са били използвани, като споделят, че нещо трябва да се е объркало, защото повече от година по-рано им било казано, че оръжията ще бъдат готови само след няколко месеца. Според Джоунс единият от тях казал: „Е, ние сме някъде близо до Лондон и не сме чули никакъв взрив, така че нищо не би могло да се е случило".

Както си спомня Джоунс през 1977 г.: „Анализаторът на разузнавателна информация Чарлз Франк седеше точно срещу мен, изведнъж вдигна поглед от доклада от разпита и каза: „Виж, по-добре да вземем тези ракети насериозно".

Британците открили тайния изследователски център на нацистите за V2 в Пенемюнде, на остров близо до балтийското крайбрежие, и го бомбардирали през август 1943 г. След въздушното нападение нацистите преместили мястото за изпитания, обучение и изстрелване на ракетите V2 далеч от Германия. Те избирали място по̀ на изток, в Полша, на около 240 км южно от Варшава, защитено от горска растителност. Близна е смятана за толкова стратегически важна, че през следващите месеци е посетена както от Хитлер, така и от неговия архитект на Холокоста Хайнрих Химлер.

Въпреки това в изпитателните ракети V2 имало дефект, който ще забави въвеждането им в бойна употреба с почти година. Повечето от тях се разпадали във въздуха, малко преди да достигнат целта си на 320 км, близо до река Буг в Източна Полша. Там било разположено специално подразделение на германските войски, което да събира останките от падналите ракети за анализ от учените.

Скрити под зеленчуци

Разказвачът в The Secret War Уилям Уолард споделя през 1977 г.: „Основният недостатък на това ново местоположение беше, че местното цивилно население не беше особено въодушевено от това германските секретни оръжия да падат върху тях от небето. От полското съпротивително движение бяха помолили хората да се опитват да събират отломките, преди германците да са стигнали до тях".

Операция "Валкирия" и Вълчата бърлога - скритият горски щаб на Хитлер

През май 1944 г. ракета V2 се разбила в блатистия бряг на река Буг. Местни селяни я покрили с тръстика и повикали полския лидер на съпротивата лейтенант Тадеуш Якобски. 33 години по-късно той разказва пред "Би Би Си": „Германците не успяха да я открият и след няколко дни изобщо спряха да я търсят. Тогава изтеглихме ракетата до брега и от Варшава пристигна екип от експерти, който да я разглоби".

Частите били натоварени в чували, които били скрити под зеленчуци и транспортирани с каруци до Варшава по слабо използвани селски пътища и под прикритието на въоръжени партизани в горите. Въпреки постоянните проверки за сигурност в полската столица, ракетните отломки били успешно вкарани контрабандно в града, а сред учените, натоварени с анализа на електронните компоненти, бил и физикът професор Януш Грошковски.

Тъй като имало опасения, че лабораторията му в университета може да бъде претърсена от Гестапо, съпротивата решила, че апартаментът на нищо неподозиращ германски офицер ще бъде по-подходящ за работата.

Електронните устройства били скрити през нощта в един от куфарите на офицера. „Преди моето посещение този куфар беше взет от стаята на офицерите и отнесен в специалната стая, подготвена за мен, за да извърша своето проучване“, разказва Грошковски пред "Би Би Си". Той работел с часове в малката стая, при постоянната опасност офицерът неочаквано да се върне.

Но, разказва Грошковски, „това никога не се случи по време на престоя ми там“. Агенти на съпротивата наблюдавали германския офицер. „Прислугата му се обаждаше по телефона и го питаше какво желае за вечеря, за да се увери, че по това време той е в кабинета си на летището“, разказва физикът. „Но ако кажеше например, че е готов да се върне по-рано, аз щях да изчезна", допълва той.

Хитростта във Варшава била последвана от строго секретна операция за извеждане на компонентите с кодово име Wildhorn III (или операция „Мост III“). През нощта на 25 юли транспортен самолет „Дакота“ KG477 на Кралските военновъздушни сили, пилотиран от лейтенант С. Г. Кълифорд и оборудван с допълнителни резервоари за гориво, които позволявали полет с продължителност 18 часа, кацнал на изоставено летище близо до полското село Вал-Руда на територия, обградена от германски военни части. Самолетът трябвало да бъде натоварен с 19 куфара, съдържащи ключови фрагменти от V2, технически чертежи и научни доклади.

Информирани за операцията чрез кодирани съобщения, излъчени по радиото на "Би Би Си", партизаните излезли от близките гори, когато „Дакота“ кацнал малко след полунощ. След като обаче товарът бил качен на самолета, машината не успяла да излети, тъй като колелата затънали в калната почва. Два пъти всичко било разтоварвано. Били направени опити под колелата да бъдат поставени слама и дъски, за да се увеличи сцеплението, като някои от партизаните разравяли калта около колелата с ръце. В даден момент командирите на операцията дори смятали, че ще се наложи да евакуират екипа и да подпалят самолета. Колесникът дори бил залят с бензин, но накрая самолетът успял да излети.

Интересен факт е, че площадката, на която бил кацнал самолетът, няколко часа преди това е използвана за тренировъчни писти от пилоти на Луфтвафе.

Частите на ракетата е трябвало да бъдат доставени на мястото на полета от Антони Коцян, но той бил арестуван от Гестапо и заменен от Йежи Хмелевски. Машината качва на борда си и няколко души от окупирана Полша.

Дръзката съюзническа въздушна операция позволила едно от най-страховитите оръжия на Третия райх да бъде изнесено тайно от окупираната от нацистите Европа, буквално под носа на германската армия. Ракетата V2 пристигнала безопасно в Лондон на 28 юли 1944 г., а британското разузнаване започнало да анализира „оръжието чудо“ на Хитлер.

„Преместването на цялата ракета било ненужно и невъзможно – V2 тежали около 12,5 тона и били дълги 14 м – но поляците я разглобили прецизно, така че всички основни компоненти да бъдат включени в полета обратно към Великобритания“, разказва пред "Би Би Си" Гай Уолтърс, историк и автор на Stealing Hitler's Rocket. „Тези части били изключително важни, защото за първи път британските учени успели да се сдобият с компоненти, които не са били частично унищожени", допълва той.

ракетаСнимка: Ракетата V2, Getty Images

Тайната мисия предоставила жизненоважна информация за оръжие, което обаче поразява Лондон за първи път по-малко от шест седмици по-късно. „Това, което британците не знаели, било дали ракетата има система за насочване. Ако е имала система за насочване, тогава можело да се работи по дистанционното ѝ заглушаване, като по този начин ракетите бъдат отклонявани от курса. От откраднатите ракети британците разбрали, че ракетата няма система за насочване. Това спестило на учените им много време, което иначе щяло да бъде изразходвано в опити за разработване на средства за противодействие. Следователно единственият реален начин да бъде победена V2 бил да бъде спечелена войната", разказва Уолтърс.

Трябва да се подчертае, че проф. Грошковски е бил много скромен по отношение на ролята и приноса си към операцията. Той отдава почит особено на войниците и на всички, участвали в най-трудната част от операцията, а именно изваждането на елементи от V-2 от блатата на река Буг и транспортирането им до Варшава. След Втората световна война проф. Грошковски отново става ръководител на Института по телекомуникации (до 1951 г.), работи във Варшавския технологичен университет и във Военния технологичен университет. Между 1962 и 1971 г. е президент на Полската академия на науките.

Източник: "Би Би Си", warhistory.org, 1944.pl

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking