Борбата на кабинета с олигархията - какво показват действията на властта

Виждаме ли реален процес на деолигархизация, или се сменят ключови фигури, а схемите ще останат? „През първите месеци от управлението си новата власт все още не е посочила кои са хората, които олицетворяват олигархията в България”, коментира предприемачът Таня Скринска в предаването „Здравей, България”.

По думите на журналиста от „Сега” Людмил Илиев е необходимо някой да обясни какво точно се има предвид под понятието олигархия, за да може обществото да си направи правилни изводи, а според Валерий Тодоров за момента се вижда само някакъв старт на процеса, но не е ясно колко далеч ще се стигне.

Има ли действия след заявките на управляващите?

Относно акцията в столичния квартал „Драгалевци” и разкрития заглушител, Таня Скринска изрази съмнения в ефективността на действията. „Дори да се направи някаква публична акция, ако след това доказателствата, които са събрани, така или иначе не издържат в съда, всичко това е едно напразно действие, което за мен ще е само една пиар акция”, заяви тя.

Според Людмил Илиев първоначално е останало впечатление за много по-мащабна схема. „В началото остана впечатлението, че е разкрита едва ли не една диверсантска група. Вчера чухме, че е имало процес на заглушаване, но е нямало техническото устройство, което да извършва такова заглушаване”, отбеляза той.

По думите на Валерий Тодоров институциите подхождат предпазливо към темата: „Има едно тактическо мълчание, което се отнася до подробностите след едно леко пиар избързване с информацията”.

Темата за високите цени и инфлацията също беше част от дискусията. „Единственият фокус на властта в момента е върху възможността търговците да спекулират с цените. Докато има други процеси в нашата икономика, на които сякаш не се обръща внимание – имаме една огромна наличност в търговските банки, тези пари се пускат като евтини кредити и това се използва, за да се надува имотният балон, който също стимулира инфлацията”, подчерта Людмил Илиев.

От своя страна Таня Скринска беше категорична, че намесата на държавата е трудна. „Да се контролират цените е нещо, което не може да се случи в една пазарна икономика. Някой да казва какво е справедлива цена, е нещо, което наистина е невъзможно, така че по-скоро с превантивен характер е този разговор”, стана ясно от думите ѝ.

Според Валерий Тодоров е необходим друг подход. „По-скоро трябва да се види кои са структурните проблеми по цялата пазарна структура, защото ние виждаме, че не са доволни производителите, не са доволни и потребителите”.

В контекста на предстоящите президентски избори, Людмил Илиев анализира ситуацията при опозицията. „За партии като „Възраждане” и БСП, чийто електорат беше на практика изсмукан от „Продължаваме Промяната”, в момента има много добър шанс да се опитат да възстановят тези изгубени позиции”, коментира журналистът.

Темата за предстоящия президентски вот на 25 октомври коментираха още Цветелина Пенева от Обществения съвет към ЦИК и анализаторът от „Галъп интернешънъл Болкан” проф. Михаил Константинов в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Според Пенева в определените от Министерски съвет близо 117 млн. евро за изборите не са включени средствата, необходими на ЦИК за организацията на машинното гласуване. „Тези пари няма да бъдат достатъчни. План-сметката, приета вчера от Министерския съвет, трябва да бъде публикувана, за да видим как са разпределени парите”, каза тя.

Експертът припомни, че при последната президентска кампания допълнително са били отпуснати над 10 млн. лева на ЦИК.

От своя страна проф. Михаил Константинов посочи, че по негови изчисления изборите в България струват около 5 пъти повече на глас от средното за Европа. По думите му само за поддръжката на машините се предвиждат по около 1000 евро за всяка една. „Цената на изборите е чудовищна”, коментира той.

Целия разговор гледайте във видеата.