Какво стои зад пробива на крайната десница в Германия

Два дни след триумфа на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на изборите в провинция Саксония-Анхалт остава отворен въпросът ще успее ли партията да състави регионално правителство.

Междувременно в редица германски градове имаше протести с искания за забрана на „Алтернатива за Германия“. Освен oт протестиращите искане да бъде проучена възможността за забрана на „Алтернатива за Германия“ дойде за пръв път и от водещ политик от редиците на християндемократите. Става дума за премиера на провинция Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст, който е едно от имената посочвани при евентуална смяна на канцлера Мерц. Този дебат тече отдавна, особено след като провинциалните структури на AзГ в Тюрингия, Саксония и Саксония-Анхалт бяха класифицирани като дясноекстремистки. До момента именно от християндемократите се противопоставяха на започване на процедурата.

След победата на „Алтернатива за Германия“ протестиращи се събраха в Хамбург, Франкфурт, Майнц, Берлин и други градове.

"Дори хората в Християндемократическия съюз, които досега имаха решаваща роля, трябва да осъзнаят, че забраната на партията е единственият начин да предпазим страната си от фашизма", заяви един от протестиращите от инициатива „Забранете "Алтернатива за Германия".

Притеснения има и сред мигрантските общности. Обединението на мигрантските организации в Източна Германия предупреди за опасността от нарастване на расизма.

Ръководителят на провинциалната мрежа на мигрантските организации в Саксония-Анхалт Ундра Дреслер посочи: "Има много хора в нашите общности, които съвсем ясно казват: „Вече сме си стегнали багажа, имаме конкретни планове и скоро ще напуснем Саксония-Анхалт. От друга страна, имаме и много хора, които, особено след този резултат, казват: „Оставам тук“.

Представители на германската индустрия и икономисти смятат, че победата на AзГ може да има негативни последици за икономиката в Саксония-Анхалт. А привърженици на крайно десните се надяват на промени.

"Мисля, че резултатът засега е добър. Смятам, че всъщност трябва да опитаме нещо различно. Защото последните няколко години показаха, че нещата вече не вървят напред, а всъщност само се влошават. И да, когато нещо не работи, трябва да се опита нещо друго", сподели един от тях.

Какво стои зад пробива на крайната десница в Германия и как това ще се отрази на Европа?

След като „Алтернатива за Германия“ спечели убедително изборите в Саксония-Анхалт, на партията не ѝ достигат само три места, за да има мнозинство и да състави самостоятелно правителство.

На пресконференция на съпредседателите на партията и водещият ѝ кандидат в Саксония-Анхалт – Улрих Зигмунд, стана ясно, че що се отнася до правителството на регионално ниво, съпредседателката Алис Вайдел вече е готова за властта. 

„Алтернатива за Германия“ печели убедително изборите в Саксония-Анхалт, но не е ясно дали ще има абсолютно мнозинство

Спирачката обаче леко дърпа самият Зигмунд. Още в нощта на изборите той заяви, че в краен случай не е изключено провеждането на нов вот. Сега дава ясно да се разбере, че ще се бори да състави правителство, но при определени условия, и не е готов да направи нито крачка назад от намеренията си, ако стане премиер.

Два сценария

Единият сценарий е да се преговаря със Сара Вагенкнехт, лидер на крайнолявата популистка партия, която е готова да работи с „Алтернатива за Германия“.

Вторият сценарий е Зигмунд да протегне ръка към всички партии. Очаква се обаче никой да не преиеме подобно сътрудничество.

Трети сценарий се появи още в началото на юли. Според разследване на „Велт“ още тогава от „Алтернатива за Германия“ са работили по план Б, ако нямат пълно мнозинство. Той предвижда да се преговаря за подкрепа от депутати от различни партии. Според „Билд“ става дума основно за представители на Християндемократическия съюз, като целта е не само да бъде съставено правителство, но и да се подкопаят позициите на Християндемократическия съюз.

На две пресконференции в понеделник – на християндемократите и на социалдемократите – дадоха да се разбере, че са готови за по-сериозни и бързи крачки към реформи. Има обаче един проблем – не е изключено новото предоговаряне на вече планирани реформи да породи допълнително напрежение в управляващата коалиция.

Още в нощта след изборите се появиха спекулации, че е възможно да се стигне дотам канцлерът Фридрих Мерц да подаде оставка. Вече се споменават и имена на евентуални негови заместници.

Кой за кого гласува

Според журналиста Александър Детев от българска редакция на „Дойче веле” впечатление прави разбивката по възрастови групи на гласуването в Саксония-Анхалт.

„Християндемократите получават 5% от гласовете на избирателите на възраст под 25 години. Те са партията на възрастните. „Алтернатива за Германия“ е първа с над 40%, следвана от левицата и зелените. Младите избиратели гласуват в крайно дясно и крайно ляво. Улрих Зигмунд, който е на 35 години, е звезда в TikTok от близо 10 години. Много е активен”, коментира Детев.

„Големите партии в Германия трябва много сериозно да преосмислят къде се позиционират”, смята още журналистът.

Анализатори: Русия засилва хибридния натиск в Европа, а войните в Украйна и Близкия изток са все по-свързани

Русия все по-активно използва саботажи, дезинформация и други хибридни действия срещу държави, които подкрепят Украйна. Това коментираха в „Твоят ден“ Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и анализаторът към Атлантическия съвет на САЩ, който е част от екипа на „Капитал“, Руслан Трад.

Според Трад войната отдавна не се води единствено на фронта в Украйна. По думите му хибридните операции вече са част от реалното противопоставяне между Русия и Запада, а поредицата от инциденти около критична инфраструктура в Германия е знак за нарастваща заплаха. Той посочи, че подобни действия целят не само материални щети, но и създаване на страх и недоверие в обществата.

Ивайло Иванов също прогнозира, че подобни операции ще продължат и вероятно ще се засилват. Според него Москва компенсира липсата на сериозен напредък на бойното поле с натиск извън Украйна - включително чрез саботажи, диверсии и информационни кампании в европейски държави. Анализаторът посочи още, че предстоящите избори в редица страни могат да се превърнат в допълнителна цел за опити за влияние.

Двамата бяха скептични и за перспективата за скорошен пробив в преговорите между Русия и Украйна. Иванов заяви, че не вижда сигнали Москва да е готова за реален мирен процес, а Трад определи част от дипломатическите инициативи като по-скоро демонстративни, отколкото като основа за устойчиво споразумение.

В разговора беше поставен и акцент върху връзката между войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток. Според Трад конфликтите не трябва да се разглеждат изолирано, тъй като в тях все по-видима роля играят Русия, Китай и Иран. Иванов допълни, че Москва подпомага Техеран в различни направления и предупреди, че ново изостряне в Персийския залив може да засегне енергийната инфраструктура и да има отражение далеч извън региона.

И двамата анализатори очакват напрежението както в Украйна, така и в Близкия изток да остане високо през следващите месеци, без ясни признаци за бързо политическо решение.

Повече гледайте във видеата.