След бедствието в Непал: Кой е директорът, който спаси своите ученици

Той предотврати най-голямата трагедия с деца в съвременната история. А след това ги върна обратно в класната стая. Историята е на директор на училище в Непал, който за 10 минути спаси живота на 1000 ученици след като Непал и Тибет бяха пометени от 9-метрова вълна от кал, скали и лед преди точно един месец.

Стотици чуждестранни туристи са в неизвестност след внезапни наводнения в Непал (ВИДЕО+СНИМКИ)

26 август, рано сутринта. Учениците са по класните стаи. Никой не подозира, че само след няколко минути средното училище в долината на река Тришули няма вече да съществува, а деца и учители ще водят битка за оцеляване.

„Денят започна съвсем обикновено, като всеки друг. В 6:30 часа започнаха занятията на горните класове. Около 09:15 часа счетоводителят влетя в училището, крещейки: „Наводнение! Огромно наводнение!”. Излязох в коридора, за да разбера какво се случва. Един от колегите ми също излезе от час и каза, че току-що брат му го е предупредил за голямо наводнение в Расува. След това побягна с мотоциклета си. Пристигна и родител със скутер, който каза, че е дошъл да отведе детето си заради прииждащо наводнение. Тогава осъзнах, че опасността може да е съвсем реална. Трябваше много бързо да се вземе решение”, разказва директорът на средно училище „Трибхуван Тришули” Раджендра Давади.

Има около 2 минути, за да вземе решение. „Ако информацията не беше вярна, щяхме да загубим само един учебен ден. Но ако беше истина, можехме да загубим живота си. Затова реших незабавно да прекратя занятията и да изпратя децата на безопасно място”, казва Давади.

Но това, което се задава, ще надмине и най-страшните очаквания на директора. Не минути, а секунди делят училището от сблъсъка с кално цунами, което се движи към тях с бясна сила. Давади не губи време в съгласуване с властите и сам удря училищния звънец, нареждайки незабавна евакуация без взимане на лични вещи. Звъни и на всички шофьори на училищни автобуси, возещи още деца към сградата, да обърнат посоката. Избира пътя за евакуация, а най-изплашените ученици качва на мотора си и отвежда към хълма, връщайки се постоянно за още.

„Цунами от небето“: Как се образува опустошителната вълна, помела Непал (ВИДЕО)

„Някои деца получиха панически атаки и не можеха да вървят, а едно-две момичета дори припаднаха. Опитвахме се да ги успокоим, но нямахме време за губене. Трябваше да стигнем до безопасно място. Заедно с учениците и колегите ми се изкачвахме нагоре по стръмния хълм, а водата ни следваше. Когато достигнахме най-високото място, се обърнах назад и видях, че цялото училище е отнесено от водата. Изпитвах ужас. И огромна тъга. Просто седнах. Умът ми беше напълно празен. Не можех да мисля, не можех да осъзная какво се беше случило. В това училище премина детството ми. Там прекарах и цялата си младост като учител. Бил съм негов ученик, учител, а след това и директор. Целият ми живот е свързан с това място. И изведнъж всичко беше изчезнало. Нищо не беше останало. Бях съкрушен. Сърцето ми беше разбито”, казва Раджендра Давади.

Казва, че не се чувства герой. „Просто изпълних дълга си и поех отговорността, която нося като директор. Това е моята работа. Това са задълженията, които са ми възложени като ръководител на училището. Направих това, което се изискваше от мен. Не съм го направил, за да бъда герой. Направих го, защото така трябваше”, казва той.

Днес триетажното училище е напълно изтрито от лицето на Земята, а дворът му вече е част от коритото на реката. Всички оцелели са все още на хълма, на който са се евакуирали. През цялото това време директорът не е спирал да работи, за да възобнови учебните занятия час по-скоро.

„Нямаме къде да възстановим училището. Изгубихме цялата земя, върху която се намираше то. Нищо не е останало. Общината определи място на по-висок терен за временно убежище. С помощта на държавни институции и неправителствени организации изградихме временен учебен център с палатки”, казва Раджендра Давади.

На 21 септември училищният звънец отново събра деца и учители, макар и в полеви условия.

„Присъствието на над 800 ученици още в първия ден от подновяването на образователния процес е най-силната психологическа победа над кризата, пред която сме изправени. Този ентусиазъм ни дава огромна енергия за възстановяване. Сградите може да са разрушени, но основите на образованието остават непокътнати. Ще се възродим още по-добри и иновативни“, казва Давади. 

Получихме втори шанс за живот. За щастие всички ние — децата, колегите ми и аз — успяхме да се спасим. Сега трябва да продължим с образованието. Оцеляхме и имаме право на образование. Затова трябва да осигурим на децата възможност да продължат да учат на по-подходящо място”, казва Раджендра Давади.

Слабата интернет връзка не позволява да говорим дълго. Успявам все пак да споделя, че бедствието в Непал става водеща новина и в емисиите в България.

„Чувал съм за България, но не знам много за страната Ви. Искам да благодаря на Вас и на всички българи, които гледат това интервю и научават за нашето училище. Ние ще го възстановим. Децата ни отново ще учат. Те трябва да знаят, че дори когато се изправим пред подобно бедствие, трябва да намерим сили да се справим с трудностите, да преодолеем случилото се и да продължим напред. Да продължим да учим и да придобиваме знания. Благодаря за подкрепата на Вас и на хората в България”, казва Раджендра Давади.

Понякога да си директор на училище не означава само да разписваш документи в кабинета си, а да си на първа линия. Да си лидерът по време на криза. Урокът, който един обикновен човек изнесе пред света.