Частните пенсии: Kакво се променя с мултифондовата система

Мултифондовата система може да доведе до по-висока доходност за хората, които се осигуряват във втория стълб на пенсионната система. Това заяви в студиото на „Ревизия“ Владислав Русев - изпълнителен директор на едно от най-големите частни пенсионни дружества и член на Асоциацията на пенсионните дружества.

По думите му реформата е необходима от години, но дълго време е била отлагана, сред останалото и заради аргумента, че гражданите не разполагат с достатъчно финансова грамотност, за да направят информиран избор.

„Причините са комплексни и най-важната причина за отлагането на реформата бе, че гражданите са финансово неграмотни. Но тази реформа не изисква финансова грамотност. Фондовете управляват фондовете диверсифицирано и това, което се изисква, е избор в какъв фонд да се управлява личната му сметка. А ако остави избора на предписаното от закона, пак няма да сбърка, защото той е разписан благодарение на изчисления, не е измислен просто така“, обясни Русев.

Бюджет 2027 пред европейски контрол: Работодатели и експерти очакват големи реформи и свиване на разходите

Един от основните въпроси около мултифондовия модел е дали активното инвестиране според възрастта може да доведе до по-висока крайна пенсия.

Според Русев това е възможно, тъй като историческите данни показват по-висока доходност при инвестициите в акции в сравнение с облигациите. В същото време акциите са по-волатилни и при тях са възможни периоди на значително обезценяване.

„Разбира се, че можем да гарантираме. В основата на този модел е фактът, че финансовата история е доказала, че инвестирането в акции е в пъти по-доходоносно, отколкото в облигации. Акциите обаче са волатилни и има периоди, в които се обезценяват и е нужно време да се преодолее кризата. Но в 10-годишен период винаги акциите се представят по-добре от облигациите. Волатилността е проблем при хората, които се пенсионират след няколко години, затова и има различни фондове според възрастта“, посочи той.

При въвеждането на мултифондовия модел всеки осигурен ще може да избира между различни подфондове, но при липса на собствен избор разпределението може да бъде извършено автоматично според възрастта.

Именно възрастовите граници са сред въпросите, които предизвикват интерес. Русев обясни, че те са определени след анализи и изчисления и са съобразени с практиките при подобни системи.

„Това са обичайно най-популярните стъпки при тази система. Когато подготвяхме предложения за промяна, направихме сложни изчисления и това се оказаха най-подходящите периоди и граници. Всеки може да ги промени, когато реши, но това показват изследванията – тези граници дават най-добър резултат“, заяви той.

Друг съществен въпрос е свързан с наследяването на натрупаните средства.

По думите на Русев парите във втория стълб трябва да се разглеждат като лични средства, подобно на средствата в банковите сметки. При фазата на натрупване те могат да бъдат наследени, като пълният кръг от наследници може да получи средствата при смърт на осигуреното лице преди пенсионирането.

„Трябва да мислим за парите във втория стълб като за свои пари. Това са като парите в банковите сметки. Затова унаследяването е безусловно по време на фазата на натрупване. Пълният кръг от наследници може да получи парите преди пенсиониране“, обясни той.

Условностите се появяват при изплащането на пожизнена пенсия, когато средствата се управляват в общ пул и се споделя т.нар. биометричен риск.

„Пенсионното дружество гарантира, че такава пенсия се плаща и вие може да изберете различни форми на унаследяване. Може да изберете да ви наследят, но може и да изберете и по-висока пенсия, но без наследяване“, допълни Русев.

Дебатът за мултифондовата система поставя и по-широкия въпрос за ролята на държавата и частните пенсионни фондове в бъдещето на пенсионното осигуряване.

В България периодично се появяват предложения държавата да възстанови по-голям контрол върху осигурителните средства. Подобна идея обаче трябва да бъде разглеждана на фона на състоянието на държавното обществено осигуряване, което от години разчита на значителни трансфери от държавния бюджет.

От днес избираме сами инвестиционната стратегия за втората си пенсия

Пенсионната система продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с дефицита, демографските промени и необходимостта от последователни реформи. На този фон мултифондовият модел предлага различен подход - хората да имат възможност да избират между няколко фонда с различен рисков профил, съобразен с възрастта и склонността им да поемат инвестиционен риск.

Частните пенсионни фондове обаче също не са лишени от проблеми. Доходността не винаги отговаря на очакванията, таксите влияят върху натрупаните средства, а много осигурени лица не разбират напълно по какъв начин се инвестират парите им.

Това поставя въпроса не само за избора между държавно и частно управление, но и за необходимостта от по-голяма прозрачност, ефективен надзор и по-добра финансова информираност.

Мултифондовата система не представлява универсално решение на проблемите с пенсионното осигуряване. Тя обаче има за цел да даде по-голяма свобода на осигурените лица и да съобрази инвестиционната стратегия с възрастта и времето, което остава до пенсиониране.

Oсновният въпрос около реформата е не дали промяна е необходима, а как точно ще бъде реализирана - с какви механизми за защита на осигурените лица, каква ще бъде прозрачността на системата и доколко ефективен ще бъде контролът върху управлението на средствата.