Какво представлява инициативата „Национален културен паспорт“ за децата в България

По 50 евро годишно за култура за всяко дете - това предложение е включено в управленската програма на правителството за периода 2026-2030 г. и цели да улесни достъпа на децата до културни събития и инициативи. Как ще работи така наречения национален културен паспорт и какъв ефект ще има?

Национално изследване показва, че близо 40% от децата не са посещавали нито едно културно събитие извън училище. Предложението е културният паспорт да бъде дигитална платформа, която събира на едно място подбрани предложения за деца. Предвижда се всяко дете да разполага с около 50 евро годишно, които да може да използва за различни културни дейности. В платформата се очаква да бъдат включени предложения както на държавните културни институти, така и на независимата културна сцена.

Театър "София" открива 60-ти юбилеен сезон

Директорът на Обсерваторията по икономика на културата доц. Диана Андреева каза в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS, че има остра необходимост от развитие на аудиторията сред българските граждани – и децата, и пълнолетното население на България. „Целта е да покрием огромен брой от българските деца. Възрастовата група от 6 до 18 години, които ще бъдат носители на културния паспорт, са над 800 хиляди и това е една огромна инвестиция, която държавата може да направи за развитие на аудиторията“, заяви тя.

Доц. Андреева изрази надежда, че след като инициативата е вписана в програмата на правителството, тя ще бъде задействана и остойностена, и ще бъде включена в държавния бюджет на страната.

„В тази връзка сме внесли и Харта за културна политика, в която са вписани културните паспорти, както и всички други механизми за осъществяване на културната политика в Народното събрание“, допълни тя.

Премиера на "Дора и вълка": Спектакълът е вдъхновен от реални случаи на Зигмунд Фройд

Съоснователят на сдружение „Фабрика за идеи“ Янина Танева каза, че детската аудитория дълго време не е била изследвана и съответно отдавна не е полагана никаква грижа за нея. „Има голяма разлика в достъпа и в броя посещения между децата в София и децата в малките населени места, в селата особено, там контрастът е грандиозен – над 60% от децата в селата имат едно или друго ограничение да достигнат до културен продукт. И после няма защо да се чудим защо този вакуум, оставен от политиките, се запълва с насилие, агресия и социални медии“, категорична беше тя.

По думите ѝ това е една спешна мярка, която трябваше да е влязла преди 10 години, за да не се случват неща като това в Пловдив. Участието в култура неизменно повишава критичното мислене и политическата активност, спрямо едно от последните изследвания на Европейската комисия, каза още Танева.

Още за инициативата чуйте във видеото.