„Нищо лично”: От панаира до тишината - той замени строежите по света с грижата за птици и дървета

В рубриката „Нищо лично” Краси Боев ни разказва за едно бягство. Неговият герой години наред обикаля България и света, за да строи панаирни щандове, но сериозен здравословен проблем го принуждава да натисне спирачките. Днес Иван живее на стотина метра от морския бряг, грижи се за редки видове птици и полива овощните дръвчета, които собственоръчно е посадил.

Иван Николов дълги години е бил в сърцето на града. „Преди 15 години имахме куче порода хъски и където идехме с това голямо куче, навсякъде казваха, че не може с него. Имах някакви спестени пари, тръгнахме да купуваме кемпер. Обиколих с парите в джоба повечето автосалони в София и Пловдив и се оказа, че с тези пари не мога да купя нищо читаво. И реших, че мога да си купя едно по-запазено камионче и сам да си го направя на кемпер. То беше товарно, като го купих“, разказва той.

В началото живее в камиончето, което постепенно превръща в дом на колела. „Тук има хладилник. Това се разтяга, има баня и тоалетна, кухня, фотоволтаици на покрива“, показва той. Със съпругата си обикалят Европа, но решават да се върнат към корените си и да опознаят родината.

„Нищо лично”: Той посвети американците и света в изкуството на медникарството

„В началото беше доста по-примитивно. Идвахме само за юли и август, но на мен все повече и все повече ми харесваше и всяка година започнах да си увеличавам престоя с по един месец“, казва Иван.

В дома си той е събрал спомени и предмети, свързани с историята на рода му. На видно място е и портретът на неговия прадядо Иван. „Онази картина горе - това е прадядо ми, който ме е отгледал и на когото съм кръстен. Прадядо ми Иван, който е един от първите заселници в Капана в Пловдив. По онова време бурно се е развивал тютюневият бизнес в България и е бил тютюнев експерт. Бил е изключително умен и заможен човек за онези времена“, разказва той.

„Моят дядо е бил един от основателите на работилницата на Пловдивския панаир в сегашния му вид, след което се появява баща ми. И понеже баща и син в общи линии различно мислят, моят дядо преотстъпва позицията си на своя син, който се е доказал в годините. Аз също от дете знаех, че това е моето призвание“, добавя той.

„Започнах от най-ниско ниво - от общ работник. Бил съм стъклар, железар, дърводелец, шофьор, докато стигна до проектантската позиция. Накрая, след напускането ми на последната фирма като проектант, нямах избор и трябваше да започна свой бизнес“, казва Иван.

„Нищо лично“: Семейство млади творци замени жилището си в центъра на София с над 200-годишна къща на село

„Това са панаири на европейско ниво, съвсем имиджови, които показват всички нови технологии. Точно когато вървеше всичко, се появи COVID кризата и затвориха всички панаири в Европа за дълъг период. Фирмата остана с ограничен ресурс и се наложи да съкратим персонала. В този момент се появи сърдечният проблем и се наложи аз да се оттегля“, спомня си той.

Тогава Иван избира да се премести край морето. „Аз дойдох тук. Даже пет години работех оттук за моите колеги - правех им проекти, изпращах им ги по интернет и се чувствах много щастлив. Идването ми тук може би ме запази здравословно, защото тук е раят“, казва той.

След като продава дяловете от фирмата си, той купува друг парцел, на около 500 метра, и решава да вложи последните си спестявания в опазването на природата. „Понеже оценявам, че съм водил много неблагоразумен живот, реших, че последните ми спестявания ще ги инвестирам в екология. Направих птичи хранилки“, разказва още Иван.

Тогава забелязва и редки птици в района. „Кучето забеляза два белоопашати мишелова, които са сравнително редки птици. Кръжаха наоколо и понеже няма никъде вода, по изкуствен път опитах да направя някакво водоемче, с което да се опитам да задържа дивите животни в региона. И се оказа, че се появяват доста интересни видове тук“, добавя той.

"Нищо лично": Защо Преслав Петков отказа на технологичен гигант в САЩ, за да гради у дома

Освен опитите си да опазва животински видове, Иван засажда стотици дръвчета. „Пролетно-есенния сезон помагам на екоорганизации и ходим да чистим крайбрежието. Правя го за морето. То няма нужда от нашите боклуци и пластмаса“, казва Иван.

Днес Иван казва, че е стигнал до извода, че парите не са най-важното нещо в живота. „Тук живея с много по-ограничени средства и се чувствам щастлив така, както никога не съм се чувствал през целия ми живот, дори и с много пари. Радвам се на внуци. Те са като преварената ракия. Преварката е по-добра от първака“, шегува се той.

А за бъдещето няма конкретен план. „Няма план. Трябваше ми 50 години да изживея, за да осъзная, че животът е съвсем друг. Повечето хора в града живеят в един вид матрица, а тук е свободата - раят“, казва още той.

Повече гледайте във видеото.