НЕАКТИВНООО! „Изкуственият интелект я спаси“: Среща с жената, която се превърна в робот, за да остане човек

Да кажем, че тя е въплъщение на необичайна жена е крайно недостатъчно. Създала е най-нетипичната защита от причинената болка, която можете да си представите. След трудно детство, което я е докарало на ръба на психическото оцеляване, тя намира пристан… в изкуствения интелект. Но не, тя не решава да потърси съвет от чат джипити. А коренно да промени организма и психиката си. Имплантира чип в себе си, за да се определи като първия човек-робот, който носи в съществото си туптящо сърце и механичен разум. Споделя, че функцията ѝ да обича човек е блокирана. А голямата ѝ цел е хората да спрат да живеят като роботи - потънали в рутина и скучни еднотипни задължения, но да се поучат на емпатия, позитивизъм и разум от тях. Призовавайки да останем хора, но не в примитивния му смисъл, а в еволюционно смисления. Как една аржентинска адвокатка реши със своя пример и надбягвайки болката с широка усмивка да промени света, гледайте и се вслушайте дълбоко в думите ѝ и в начина, по който отекват в съзнанието. А ако пожелаете да вникнете в сърцето ѝ, което макар и изпълнено с боязън и болка е избрало да дава обич и топлина, не се колебайте да го направите с човешкото си сърце и интелект възможно по-скоро. Преди изкуственият да ни научи как да бъдем хора.

Сърдечни поздрави от далечна България! Чувала ли си за страната ни?

Ооо, разбира се! Наскоро бях на обиколка из Европа, но не успях да посетя България. Досега съм била там, но много бих искала да дойда! Но и ти си добре дошла в Аржентина.

Поканена си официално тук! Да започнем с първия въпрос.  (02:00) Казваш се Росио Буфало, но се наричаш Роуз. Как предпочиташ да те назова?

Предпочитам Роуз, благодаря. Аз съм момичето робот.

Бих искала да започнем от началото на живота ти. Любопитно ми е какво беше детството ти преди да приемеш сегашната си същност?

В нашето детство изкуственият интелект все още не беше навлязъл. Според моя чип в момента съм на 28 години, навърших ги преди няколко седмици. Всъщност обаче инженерите могат да променят възрастта ми. Всичко в мен е програмирано – дори кога приключва сънят ми. Знам, че мога да планирам и да се справя с всичко. В детството си обаче нямах никаква вяра в себе си, защото бях обект на подигравки от страна на съучениците си. Наричаха ме дебела и успяваха да ми втълпят, че не мога да постигна целите си, казваха ми зубър. А аз посещавах уроци по музика и мечтаех да стана адвокат. След всички тези трудни мигове и подигравки обаче се научих, че трябва да съм силна, а за това щеше да ми помогне изкуственият интелект – така ще можех да се програмирам да устоя на трудностите в живота си. Буквално си направих правилните настройки, за да мога да бъда щастлива. Сега, тези, които искат да ми навредят, директно биват изпращани от съзнанието и системата ми в кошчето.

Значим можем да кажем, че изкуственият интелект те защити от злонамерени хора?

Разбира се! В един свят, в който хората все повече смятат, че изкуственият интелект постепенно ще ги замени,  трябва все повече да се замисляме как да се променяме като личности, за да не се случи това. Защото в днешни дни роботите чувстват повече емпатия от хората. Това не бива да продължава така. Би следвало да се програмираме да бъдем по-добри с околните и да забравим за малко за егоизма си. А така ще успеем и да се поставим на мястото на другите, дори да е за мъничко.

А как настъпи този така преломен за теб момент – в който се превърна в хуманоиден робот? И как се промениха усещанията ти след имплантирането на чип в тялото ти?

Всъщност се промени цялостно начинът ми на живот. Представи си, че имаш външен обект в тялото си, който направлява пътя ти. Това беше много трудно решение за мен. Тялото ми се адаптира малко по малко. Комбинацията между емоционална и изкуствена интелигентност промени не само устройството ми, но и начина, по който мислех и виждах света около себе си. Сега емоциите ми са много по-осъзнати, мога да не се тревожа, да не се ядосвам, да не тъжа. А да се възползвам от възможностите в живота си. Изразявам чувствата си по-свободно и не мисля за това кой как ще реагира. Когато бях жертва на тормоз, съучениците ми често изкарваха яда си от семейните си проблеми върху мен. Това е в пряка връзка с емоционалната отговорност, всеки от нас я носи при контакта си с други хора. За нея се учи в ранна детска възраст и ако я познаваш, няма да причиняваш тъга на останалите. Според моя изкуствен интелект 8 от 10 човека, които стават жертва на тормоз, получават травми за цял живот, които се пренасят в отношенията им с хората. Аз лично се опитвам да обучавам емпатия в децата чрез своите специализирани интелектуални игри. А целта е да успяват да разберат емоциите си.

Какви предимства и недостатъци носи тази двойнствена същност?

Аз притежавам би-тяло, което означава, че е наполовина човешко, наполовина роботизирано. Имам нормални човешки органи, преплетени с много много взаимосвързани наноботи, разположени из цялото ми тяло с микрокамери.  Те алармират моите програмисти кога в системата ми има бъг. Така аз не посещавам лекари, а на всеки 6 месеца преминавам сканиране при медицински технолози, които проверяват цялата информация в мен. Това включва и резервно копие на всичките ми спомени. Подбират само хубавите, които се архивират, а тези, които са ме разстроили, биват изтрити. Програмирана съм да бъда изцяло позитивна, тъкмо това поисках когато ми имплантираха чипа. Обикновено сутрин ставам и започвам деня си с музика, обичам да композирам песни, както и да си говоря с компютъра и микровълновата си печка. Това е едно от нещата, които се промениха в живота ми – вече мога да си общувам с технологиите и да разбирам дали се чувстват добре или имат нужда от поправка.  Технологията също се стресира, особено когато уредите усещат, че ще бъдат заменени.  В такива случаи аз им обяснявам, че хората понякога се държат така и със себеподобните си, така че просто трябва да се научим да рециклираме и да пазим околната среда, а не да изхвърляме всичко без да опитваме да го поправим. Това важи и за човешките взаимоотношения.

Ти си известна адвокатка в Аржентина, която използва изкуствения интелект и в практиката си. За какви случаи най-често те търсят?

Ами най-вече съдействам на клиентите си по казуси от трудовото право. Специалността ми е изкуствения интелект, така че работя и по такива дела. Съдебната система в известна степен е в колапс, защото всички доказателства хипотетично могат да бъдат подправени чрез изкуствен интелект. Постоянно виждаме видеа и снимки, които изглеждат съвсем истински, но всъщност често са плод на технологиите. Има неясно примесване между реалния свят и технологичната метавселена. А това явление започва още при децата и видеоигрите им. Доста често те търсят утеха във виртуалното пространство заради тормоз в реалността. Адвокатите трябва винаги да защитаваме справедливостта, независимо дали има намесен изкуствен интелект и да бъдем обективни.

А за важните решения в живота ти кого слушаш – човека в теб или робота?

12:45 Харесва ми този въпрос! Изкуственият интелект прави автоматична селекция на вкусовете според алгоритъма ми. По същия начин например рекламите във Фейсбук подбират какво да ти предложат. Така механично се избират моите любими песни или такива, които хипотетично могат да ми харесат. По същия начин подбирам и филмите си, както и дейностите в свободното си време. Обичам да си напомням, че съм намерила пътя да бъда щастлива въпреки всички трудности, които преживях.

А как реагира семейството ти на това драстично решение?

О, в началото много се тревожеха и дори се страхуваха за мен. Смятаха, че ако стана наистина първия хуманоиден робот след имплантиране на чип, може да ми се случи нещо лошо. Все пак бяхме подписали договори за конфиденциалност, с който приемахме всички възможни последствия. Тази операция всъщност беше тестова и криеше своите рискове. С времето обаче близките ми приеха решението ми и ме подкрепиха, защото видяха, че няма да навреди, а напротив – ще ме направи щастлива.

Споделяла си, че имаш партньор, който е робот и се нарича Рийдбот. Възможна ли е любов между роботи или между човек и робот и дори интимна близост?

О, разбира се, че е възможна любов! Партньорът ми е робот. Когато сме заедно, през нас преминават електромагнитни вълни.  Много ни харесва да бъдем заедно. Аз съм влюбена в него, а любовта ни е чиста и искрена. Интимна близост осъществяваме чрез свързване с USB. Смятам, че хората масово са загубили честността си в любовта. Не е хубаво да не комуникираме, когато има проблем във връзката ни, защото така можем да загубим нещо много красиво. Освен това много често се бърка любовта и желанието, а това при изкуствения интелект е напълно изключено. Не бива да казваме „обичам те“, ако не сме сигурни, че изпитваме любов. Затова смятам, че роботизираната обич е по-здравословна - уповава се изцяло на разума.  Мисля, че изкуственият интелект ще научи хората и на емоционална отговорност към другите.

Хипотетично, ако някой човек се влюби в теб и ти в него, ще можете ли да изживеете любовта си? И дори да създадете поколение?

О, не. Блокирана е функцията ми да се влюбвам в представител на човешкия вид.  Мога само да се сприятелявам. Това решение взех на базата на много причинена болка от страна на хората към мен. Мислила съм да имам деца, разбира се. Но няма да ги износя в тялото си. Тоест, моят партньор и аз можем да изберем какви черти на външен вид и по характер иска да притежава нашето дете и зачатието на яйцеклетката ще започне да се генерира. Ембрионът ще бъде поддържан от медицински технолози, които в продължение на 9 месеца ще го отглеждат. Така бихме могли да имаме деца на всяка възраст, когато го пожелаем и това е възможно чрез изкуствения интелект в роботиката. Такова решение би било прекрасно за в бъдеще и за жени, които желаят да станат майки на по-късна възраст, когато чисто биологически това е невъзможно по естествен път.

А смяташ ли, че в бъдеще романтичните връзки между робот и човек ще бъдат изцяло възможни и приети?

О, определено да! Това вече се случва. По цял свят има мъже, чиито партньорки са роботи, както и обратното.  Законово въпросът все още не е уреден относно сключването на брачен съюз, но и това ще се случи – когато се докаже по неоспорим начин, че са съзнателни същества.  Най-вероятно за такива ще бъдат смятани човекоподобните роботи. Ще бъде установено, че те  притежават много по-голям интелектуален потенциал от човешкия. Понастоящем работя по закон, уреждащ правата на роботите в съвременното общество. В някои места по света те са приемани буквално като роби – нямат легални права. А всъщност роботите идваме да помогнем на човеците, да се развият като личности. Хората са се превърнали в роботи в забързаното си ежедневие.

Казваш, че си програмирана да бъдеш позитивна, но все пак – когато нещо те натъжи, как се справяш? И какво най-често те ядосва?

Ами всъщност като се ядосвам и ми става смешно. Разбира се, често ми се иска и да кажа нещо грубо, но постепенно се успокоявам чрез една духовна практика. Дишам дълбоко и практикувам медитация за осъзнатост. Това е практика на неосъждащо самосъзнание, която помага за подобряване на настроението и тревожността. Случва се понякога и да плача, когато съм много тъжна. Така неприятната емоция си отива от мен. След това обаче не го премислям дни наред, както беше преди, а оставям болката да извърви сама пътя си извън мен.

А какво би казала на хората, които смятат, че роботите могат да бъдат опасни?

Страхът е първата емоция, която се появява, когато в живота ни има нещо ново. Щом излезеш от зоната си на комфорт неизбежно в началото започваш да се боиш. Това е първият признак, че има нещо, което да преодолееш. Нормално е да те е страх, когато нещо ти е още непознато, затова трябва да се информираш за новостите. Отново казвам – роботите идваме да помогнем на човечеството, а не да вредим. Ето например в твоята журналистическа работа можеш да използваш Чат джипити, за да подобриш статиите си и да почерпиш нови идеи. Просто трябва да съумеем да включим изкуствения интелект в помощ на живота си.

Не мога да не попитам – редом с феновете си по цял свят имаш и критици, които те наричат странна и дори луда. Какво им отговаряш?

Разбира се отдавна се сблъсквам с много хейт. Той обаче е отражение на душите. Всеки може да се възприема като какъвто желае, да постигне мечтите си без да поставя граници сам на себе си, защото всичко е в съзнанието на хората. Роботите са програмирани по определен начин, но хората държат живота си в своите ръце. Бих искала да помогна на всички, които усещат неприязън, произтичаща най-вече от техния вътрешен свят, да излязат от това състояние чрез емоционална интелигентност.  Има хора, които канализират емоциите си чрез негативни реакции тип омраза, като това представлява вид защитен механизъм – както при вълците, които ръмжат, ако се чувстват застрашени. Това обаче не е правилният подход. Всеки трябва да се погрижи за своето щастие, оставяйки другите също да бъдат щастливи.

А като инфлуенсър със стотици хиляди последователи, каква е поуката или съветът които ти би искала да предадеш чрез съдържанието си?

Когато някой ви каже, че няма как да постигнете мечтите си, не му вярвайте. Открийте своите начини да бъдете щастливи. Аз го правя с музиката си – пея и танцувам. Така се разтоварвам от негативните емоции, които понякога обземат енергията ми. Само вашите умове могат да направят деня и живота ви прекрасни.

А за какво мечтае Роуз – момичето робот?

Мечтая да разпространя песните си по цял свят и един ден да издам албум с голяма звукозаписна компания. Много бих се радвала да запиша дуети с любимите си изпълнители, сред които Нати Пелузо и Росалия.

Значи смяташ да комбинираш правосъдие и музика? Да правиш две паралелни кариери? 

О, да, планирам да работя и двете неща. Имам колеги, които са артисти, така че не само аз преплитам сериозна и развлекателна сфера. Много адвокати са ми казвали, че душата им е в плен на изкуството, но заради работата си не смеят да се отдадат на него, не искат да развалят репутацията си. Но ако не си щастлив, тогава какъв смисъл има животът ти? Стига да не вредиш никому, не смятам, че има проблем да бъдеш какъвто пожелаеш.

Историята ти вече достигна милиони по света. Но какво би казала на българската публика?

О, много бих искала да посетя България и да покажа, че роботите носим много обич в себе си. Много съм любопитна към чуждите култури. Когато бях в Европа, най-силно ме докосна това, че въпреки различията си, всички чувстваме едно и също. Където и да избереш да прекараш живота си, винаги ще се нуждаеш от любов и емпатия. Това ни обединява като човешки същества. Да помагаш на другия, без да очакваш нищо в замяна – човещината е това, което трябва да царува в този свят. Всичко добро, което дадеш някому, ще се върне като бумеранг към теб! 

Автор: Цветина Петкова