Поклонението пред таланта на българския театър и кино ще се състои днес от 12.00 до 15.00 часа...

Последно сбогом на Наум Шопов ще кажат роднини, приятели, близки, колеги и почитатели на поклонение пред тленните останки на големия български артист.

Наум Шопов почина на 81-годишна възраст на 18 април. Поклонението пред таланта на българския театър и кино ще се състои днес от 12.00 до 15.00 часа във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".

Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 година в Стара Загора. За пръв път излиза на театрална сцена на 3-годишна възраст. Той е син на известната българска актриса от Стара Загора Мара Шопова. Съпругата му Невена Симеонова, дъщеря му Лиза Шопова и синът му Христо Шопов също са артисти.

През 2003 година Наум Шопов получи "Аскеер" за цялостно творчество. На 9 ноември 2010 година Наум Шопов беше обявен за носител на годишната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски". Най-голямото държавно отличие тогава беше връчено на сина му Христо Шопов. Отличието отиде при Наум Шопов заради изключителните му постижения в българския театър и кино и за яркото му присъствие в българския културен живот.

Първата роля на Наум Шопов в Театър "Българска армия" е тази на Неджимин в "Чудак" от Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел. Военният театър остава негов духовен и професионален дом за следващите три десетилетия. Образите на Хамлет, Робеспиер, Басалио, Кара Ибрахим, Лоренцо винаги ще бродят из коридорите, гримьорните, фоайетата и сцените на ТБА.

Най-известните му роли в киното са "Крадецът на праскови", "Цар и генерал", "Вилна зона", "По следите на безследно изчезналите" и много други. В продължение на много десетилетия Наум Шопов играе в Народния театър "Иван Вазов" и Театъра на българската армия. Най-известните му театрални роли са "Хамлет", "Крал Лир", "Дневникът на един луд", "Животът е сън" и много други.

"Наум е недостижимост", каза председателят на Фондация "А`Аскеер" Милен Миланов за големия актьор. "Аз мисля, че Наум Шопов не може да бъде изразен с думи, а по-скоро с мълчание. Наум е специална, много специална фигура в историята на българския театър. Това, което Наум успя да направи за театъра, не само във военния, въобще в българския театър мисля, че ако с една дума трябва да го квалифицирам - Наум е недостижимост. Отиде си една недостижимост в българския театър", каза Милен Миланов.