Неволите на един бежанец

Пенсионираният миньор Борис Лисичков решил да предложи къщата си в Мъглиж на сирийски бежанци, след като видял къде са настанени избягалите от войната. 

Как живеят имигрантите у нас, докато чакат да получат статут на бежанци? 

Утрото не започва много добре за Кан Кристин. Още отрано той има сериозен проблем с охраната на бежанския лагер. Търсят му документи, с които да докаже, че има право да спи в центъра за настаняване. Пазачът го пропъжда.  

Историята на Кан не се различава от тази на стотици като него. След като чака с месеци за официален статут, решава да излезе и да търси работа. Преди това да се случи, му се налага да спи, където намери – при приятели, които вече имат регистрация, или  дори на улицата. 

Преди няколко седмици този човек успява да започне като общ работник на строителен обект. Прави го нелегално, защото няма документи. Това му донася доход по около 20 лева на ден. Казва, че е извадил късмет, защото заради цвета на кожата си на много места не е добре дошъл. 

Репортажите, които показват условията в бежанските лагери, вече наброяват стотици. Голяма част от тези хора обаче не искат лукс или преимущества, а статут, който да им даде право да работят или да потеглят на Запад, където да се установят. Това семейство от Кот д’Ивоар не се оплаква от липса на средства, а от тромавите бюрократични процедури. 

В родината си Ерми писал статии срещу правителството. Последвали репресии и заплахи. Това довело семейството в България. Тук обаче се оказват в капан.

Тук за Нова година си пожелават неща, които за повечето хора по света са даденост – документи. 

Целия репортаж гледайте във видеото.