Българче, осиновено в САЩ, се върна у нас, за да учи

Българче, осиновено в Съединените щати, се върна у нас, за да учи. 19-годишната Минка Дорер като малка е отгледана в български домове в Благоевградско. Днес тя мечтае да открие биологичната си майка и да остане да работи в България в помощ на децата-сираци.

„Искам хляб, бонбони, дъвка”. Това са първите думи, които се сеща на български Минка Дорер. 

Първите ѝ три години са трудни, защото майка ѝ я изоставя в дом за сираци в Благоевград. Следващите три са още по-трудни, защото я местят в дом за умствено-изостанали, въпреки че Минка няма такива проблеми. 

Късметът ѝ се усмихва в лицето на семейство от САЩ. Осиновяват я и до този август тя живее в щата Тенеси.

 
„Тук съм, защото осиновителите ми ме възпитаха така, че да не се срамувам от корените си и да ги търся. Те ме насочиха към България, за да опозная близките и родината си”, заявява Минка.

Тя е приета по студентска програма в Американския университет в Благоевград. Връща се в България преди два месеца. Връщат се и спомените от домовете за изоставени.

„Когато за първи път кацнах и поех пътя към Благоевград, бях обзета от много силни вълнения и много силни емоции, защото се върнаха спомените от детството. От три до шест годишна възраст имам спомени от времето на сиропиталищата, в които съм била и те не са много приятни. Помня, че не получавах нито вниманието, нито обичта, нито грижата, която би трябвало всяко едно дете да получава. Нямах надежда”, заявява Минка. 

 
Сега мечтата ѝ е да стане директор на Дом за сираци в България, за да променя съдби.

„Чувствам се изключително голяма късметлийка, че бях осиновена от прекрасно семейство, което ми е дало абсолютно всичко, от което имам нужда. Винаги съм обграждана с внимание, любов и подкрепа. Иска ми се по някакъв начин да успея да предам това нещо и в България. Искам да успея по някакъв начин да им дам надеждата, вярата, умиротворението на тези деца, от която те имат нужда и да повярват в това, че ще имат по-добър живот. И искам за всяко едно от тях да намеря дом”, заявява студентката. 

Минка посети и едно от сиропиталищата в Благоевград. Откакто отново е у нас, е посещавала децата вече няколко пъти.

„Според мен тук няма никаква топлина. Нищо не те посреща, така че ти да се почувстваш като добре дошъл. Според мен децата трябва да бъдат повече ангажирани, да бъдат повече заедно, да си играят повече заедно”, заявява Минка. 

 
А най-много от всичко тя иска да стане майка на осиновени деца. И да срещне своята родна. Знае имената ѝ, но все още събира смелост да я потърси.