Манитното поле на Меркурий се е включило преди около 4 милиарда години. Това сочи анализ на данни от вече "покойната" сонда "Месинджър" на НАСА., публикуван в сп. "Сайънс".

 

 

Сондата "Месинджър" прекара четири години в орбита около Меркурий, преди горивото й да се изчерпа и да се разбие на повърхността на планетата на 30 април тази година, припомня БТА. В месеците преди сблъсъка "Месинджър" направи няколко близки прелитания над повърхността на Меркурий, предавайки на Земята безпрецедентни изображения и данни за най-малката и най-близката до Слънцето планета в Слънчевата система. В хода на някои от тези ниски прелитания "Месинджър" откри следи от магнетизация в древна част от планетната кора - издайнически отпечатъци за глобално магнитно поле.

 

Някога магнитнот

о поле на Меркурий вероятно е било 100 пъти по-силно, отколкото е сега, смята Катрин Джонсън, ръководител на изследователския екип от университета на Британска Колумбия, Канада. Необходими са обаче повече данни и анализи, за да се определи дали магнитното поле на Меркурий е функционирало непрекъснато през изминалите около 4 милиарда години, или в определен момент се е изключило, след което се е задействало отново.

 

 

Подобно на Земята, магнитното поле на Меркурий произтича от т.нар. динамо - движението на електрически проводимо разтопено желязо дълбоко в ядрото на планетата. С диаметър от едва 4879 километра ядрото на Меркурий отдавна трябва да се е охладило и втвърдило, според компютърните модели. Как малката планета е продължила да поддържа процеса остава загадка.

 

 

Откритието ще помогне на учените да разберат в по-големи детайли историята на Меркурий, както и да добият по-ясна представа как планети извън Слънчевата система могат да формират и поддържат защитни магнитни полета.