За какво си плаща Франция?

Видяхме какво се случи във Франция. Видяхме сълзите на хората там. Видяхме как прибират телата на загиналите и помагат на ранените. И опитваме да проумеем как се стигна дотук. 

Преди повече от половин век Франция спечели войната срещу тероризма, коментира руското издание "Вести". Това беше в началото на 60-те, когато президентът дьо Гол реши да предостави на Алжир независимост, а радикално настроените, сред които и множество военни, бяха против. 

Когато през есента на 1961 започна "фестивалът на взривовете", в рамките само на четири месеца избухнаха 1190 бомби. В началото на 1962 година радикалите преминаха към тотален терор. Във Франция убиваха високопоставени полицейски служители, извършени бяха покушения срещу сенатори, депутати и журналисти.

Самият дьо Гол беше нападан около 30 пъти - с всякакви средства – от бомби и взривове до снайпери. Веднъж по неговия кортеж бяха изстреляни 150 куршума. Шест от тях пробиха колата на държавния глава, но той се размина само с леко нараняване на пръста, което получи, докато почистваше разбитите стъкла. Излизайки от колата, той каза: "Не стрелят добре". 

По заповед на президента беше стреляно по тези, които стрелят: някои - с присъда, други - без. Френското общество подкрепяше това. 

Сега ситуацията е друга. Франция е изправена не пред национален проблем, а пред международен. А проблемът се е родил на другия край на света - между двата океана – в Съединените щати. „Ислямска държава”, както и „Ал Кайда", се появиха в Ирак и в Сирия, след като американците унищожиха Ирак като държава. Насилственият разпад на Сирия също е започнат. Преди това на мушката беше Либия и то по времето, когато тя вече се беше превърнала в лоялен сателит на Франция.

А сега кръгът се затваря – "Ислямска държава" стигна до Париж и устрои кървавата си баня. 

В същото време САЩ не спират да говорят за своята борба с тероризма. Но ситуацията „след” е по-лоша от този „преди”. На Общото събрание на ООН в Ню Йорк за Близкия Изток Владимир Путин заяви: „Агресивната външна намеса доведе до това, че вместо реформа на държавните институции, начинът на живот беше просто безцеремонно унищожен. Вместо тържество на демокрацията и прогреса, налице имаме насилие, нищета и социална катастрофа. А правата на човека, включително това на живот, вече не важат". 

На човек му идва да попита тези, които сътвориха тази ситуация: „Осъзнавате ли какво сторихте?!”

Въпросът увисва във въздуха. Както увисват и многократните предложения на Путин да се създаде антиджихадистка коалиция по примера на антихитлеристката. Отговорът за тях винаги е един: „Не”. А междувременно – нови терористични актове. САЩ не искат да координират действията си с Русия. Не дават и на другите. 

Но там, където американците действат сами - например в Афганистан, тероризмът процъфтява. Невероятно: говорим за борба срещу тероризма, но тя се провежда доста хаотично. Така не се печели. 

Какво ги чака Франция и ЕС в бъдеще? Колкото и да боли да го признаем, рискът от нови терористични атаки още съществува. Наистина ли си мислите, че няма да има повече „спящи” агенти и терористи, които ще се отправят към Стария континент, незабележимо ще се устроят, ще затаят дъх и ще чакат? В уречения час те ще излязат от сенките и ще изиграят своята добре позната роля. Например тази на атентатор-самоубиец, жертващ се за вярата, който ще опита да вземе със себе си възможно най-много животи. 

Днес Европа, след толкова несгоди, неправилни решения и грехове, се е превърнала в "паднал континент". Най-опустошителните събития в миналия век тръгнаха от Европа. Независимо от факта, че споменът за Холокоста е все още жив, и днес в Европа отново процъфтява откровеният антисемитизъм. Очевидно европейците така и не научиха уроците от миналото.
А сега Старият континент извършва бавно самоубийство, позволявайки на милиони неинтегрируеми мюсюлмани безпрепятствено да проникват на територията ѝ, коментира American Thinker. А европейските лидери очевидно са неспособни да възпрат този поток, допълва изданието. 

То цитира демографско изследване, според което ако в близко бъдеще не бъдат предприети мерки, мюсюлманската имиграция и традиции в съчетание с ниската раждаемост сред коренните европейци, ще превърнат Европа в предимно мюсюлмански континент. И то до края на този век. Европа ще престане да бъде Европа и ще се превърне в халифат – Еврабия. И това ще стане най-дълбоката трагедия на човечеството.

Германският “Die Zeit” коментира „тунелното виждане” на Франция спрямо Сирия. Нормално е след кървавите атаки в Париж погледите да се обърнат към близкоизточната държава. Президентът Франсоа Оланд веднага заговори за акта на война на „Ислямска държава”, който ще получи „безмилостен” ответ. Дали тази остра реторика, с която мнозина се съгласиха, ще доведе до истинска промяна на борбата срещу джихадистите, все още не е ясно. Ясно е обаче, че отмъщението не е решение.

Вече е ясно кой носи вината за болката на Франция – терористи, които мразят всеки. Това казват всички парижани – и всички се кълнат, че терорът няма да победи, коментира германското издание Focus. И всеки, който върви по улиците на града, се пита: „Какво се случва тогава, когато мъката вече не е най-важното?”.

Който пристига във френската столица днес - три дни след кошмара, веднага може да усети напрежението. По улиците патрулират полицаи, инспектиращи недоверчиво всеки багаж и всяко движение. 

В Париж обаче не властва вече само болката. Отърсвайки се от първоначалния шок, гражданите започват да търсят обяснение и виновни. Техният ступор е смесица между тъга, гняв и надежда. 

Редактор: Гергана Тенева