Всички, имали честта да го познават, го определят като голям човек, мъж и футболист
Не само голям футболист, но и голям мъж. И на терена, и в живота. Така определят Трифон Иванов всички, които имаха честта да го познават.
„Ако се говореше нещо за железен войник, той беше железният. Нелепо е така да загубиш един такъв железен човек - и като футболист, и като човек. Голям български спортист, голям български футболист, търновец”, каза бившият национал и играч на "Етър" и ЦСКА Бончо Генчев.
Според бившият президент на Българския футболен съюз Валентин Михов Иванов никога не е бил „стандартен тип”. Имал весел нрав и обичал да се шегува дори със себе си.
През август миналата година защитникът е приет по спешност в болницата във Велико Търново със силни болки в сърдечната област. Оказва се, че има запушване на дясната коронарна артерия. Лекарите му поставят стент. Той обаче не успя да го спаси.
„Това е голям удар за мен. Най-добрият български защитник… Мислех, че ще се оправи, имаше надежди…”, каза бившият ни национал Златков Янков.
И докато България скърби за своя велик футболист, то търновското село Самоводене скърби за добрия и вечно усмихнат съсед Туньо. Футболистът прекара там последните години от живота си.
Съседите му разказват, че бил много добър с всички. Стараел се винаги да помага и да прави услуги. Сега за тях е трудно да се простят със звездата от Мондиал’94, която завинаги остана на 50.
