Годината е 1998-ма - година, в която малката Иванка остава завинаги на 7
Тази събота, 19 март, в “Ничия земя” Елена Чопакова ще ви запознае с гражданина Георгиев. Годината е 1998 г. Току-що са открити първите пет станции на чаканото с десетилетия софийско метро. България има своя първи олимпийски медалист на зимна олимпиада – в Нагано Екатерина Дафовска печели златен медал. Страната се възстановява от Виденовата зима, а премиер е Иван Костов.
Това е и годината, в която малката Иванка остава завинаги на 7. Убита е близо до Вакарел, Софийско, по особено жесток начин. Той се казва Димитър Георгиев и ще живее в 108-ма килия на пазарджишкия затвор до края на живота си. Димитър е един от стотината затворници в България, които излежават доживотни присъди без право на замяна. Дори либералната, според много от вас, българска съдебна система е преценила категорично, че той никога повече не бива да бъде на свобода, че трябва да умре, затворен в килия.
Тук е, защото е убил Иванка - доведената си дъщеря - с голи ръце пред очите на братчето й Гошко. С особена жестокост, както пише в присъдата му. Днес вече се затруднява да си спомни имената и на двете деца. Зад решетките е от 18 години. Времето, за което новороденото става данъкоплатец. Преди месец Димитър осъди държавата в лицето на Главната дирекция за изпълнение на наказанията заради лошите си условия на живот в затвора.
“Изслушайте исканията му. Все пак вие му плащате, за да живее. Да, уважаеми зрители, правете си сметка. Имате да издържате много такива като Димитър. Дано ви излезе сметката, защото България е длъжна да осигури на затворниците задължителен минимум от условия на живот по европейски стандарт, но на вас държавата не ви е длъжна. Стандартът ви на живот си е ваша работа.“
Гледайте „Ничия земя” тази събота от 18.00 часа.