Това реши правителството на днешното си заседание
По-висока минимална заплата от догодина, но и по- висока вноска за пенсия. Това планира финансовото министерство. От първи януари догодина минималната заплата вече ще е 460 лева или с 40 лева повече от сега. През 2018 и през 2019 година обаче не се планира тя да нараства.
За да се намали недостигът на пари в общественото осигуряване се налага повишение на вноските за пенсия с по 1 процент през 2017-а и 2018-а. През следващите три години правителството планира и повече разходи за отбраната и спешната помощ.
Замитането на разговорите между бизнес и синдикати по темата "минимална заплата" не е добре за никого, казват и едните, и другите. А потърпевши са третите - хората с най- ниски доходи. Разпределят и сегашната, и с 40 лева по-високата бъдеща заплата трудно.
На Павлина Владимирова й остават 4 години до пенсия. От 10 години взима минимална заплата като чистачка в строителната гимназия в Монтана. Примирява се. Бизнесът й обяснява, че системата е сбъркана - защото не се договаряла различна минимална заплата за различните професии.
„Възрастните хигиенистки получават повече от младите учени”, убеден е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. А синдикатите реагират на новата заплата от 460 лева с чувство за хумор. „Ние ръкоплещим на такива идеи”, заяви президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. Според него „колкото по-скоро и колкото повече, толкова по-добре”.
Бизнесът, обратно, иска ръстът да е плавен. „Трябва да се стигне до това увеличение за три години, а не за една”, смята Велев. Причината - минималната заплата много се доближавала до средната, на която хората се осигуряват. Заложените 460 лева е много вероятно да се увеличат още, но се мисли с колко, затова в прогнозата е записано сигурното число.
„Вероятно и в годините след 2017 година ще има увеличение, защото няма причина да се увеличава и изведнъж да спре”, заяви финансовият министър Владислав Горанов. По-високи в следващите две години ще бъдат и вноските за пенсия, които плащаме, но хората няма да усетят значително повишение. По-големият проблем, според синдикатите, е рязкото намаляване на вноските преди години.
В пролетната прогноза, приета от кабинета, се предвижда след три години растежът на икономиката да достигне 2,7 на сто. Държавата крои планове и за по-малък дефицит в хазната и през 2019-та да стигне 0,5 на сто от БВП. Бизнесът иска дефицит нула още догодина и обещание за реформи. „Реформите трябва да са такива, че да се простираме според чергата си - да харчим толкова, колкото събираме в бюджета”, смята Васил Велев.
