Какво искат европейските правителства от срещата на върха на ЕС?

На срещата на върха на ЕС днес и утре ще бъдат обсъдени редица неотложни въпроси, включително миграция, икономика, сигурност и Брекзит. Но какво искат различните страни от преговорите в Брюксел и къде е Брекзитът в техните приоритети? Обобщават кореспондентите на Би Би Си:

Германия (Джени Хил, Берлин):

Изкушаващо е да си представим какво може да си кажат Ангела Меркел и Тереза Мей, срещайки се на четири очи в кулоарите на срещата на върха.

Все пак и двете лидерки са изправени пред инакомислие и открит бунт в собствените си редици. И двете са в затруднено положение заради въпроси, свързани с държавни граници.

Но именно поради това е малко вероятно германският канцлер да обърне особено внимание на Брекзит тази седмица. Тя е твърде заета да реализира обещаваната отдавна европейска стратегия за миграцията и да спаси собствената си политическа кожа.

Бъдещето на крехкото правителство е на косъм. 

И коалицията може да се разпадне, ако тя не се върне у дома с достатъчно добро решение, което да потуши бунта на вътрешния й министър - и коалиционен партньор - който заплашва да наложи едностранно контрол по германските граници.

В такъв сериозен момент проблемът с излизането на Обединеното кралство от ЕС изглежда далеч по-незначителен за загрижените законодатели.

Не че Германия не се интересува от тази тема. Промишлеността - в частност влиятелното лоби на автомобилопроизводителите - излиза от кожата си при мисълта, че Обединеното кралство може да напусне ЕС, без двете страни да са постигнали споразумение за Брекзита.

През последните години Йоахим Ланг, генералният директор на Федералната асоциация на германската промишленост, предупреди, че Обединеното кралство "главоломно лети към хаотичен Брекзит". Той добави, че ирландският въпрос може да бъде уреден само с оставане в митническия съюз и единния пазар.

Болшинството тук иска повече яснота от Великобритания за това как тя си представя бъдещите отношения с ЕС, но г-жа Мей ще се натъкне на мощна съпротива дори при най-лекия намек за връщане на границата (между Ирландия и Северна Ирландия, бел. ред.)

От друга страна Меркел, която в ранните си години е живяла зад Желязната завеса в Източна Германия, сега е в ситуация, в която в ЕС открито се дискутира как и къде да бъде затегнат граничният контрол и дори да бъдат възстановени граници в Европа.

Франция (Лили Уилямсън, Париж):

Франция отива на срещата на върха най-вече с две основни грижи.

Първата е любимият дългосрочен проект на президента Макрон за по-голямо обвързване на икономиките от еврозоната.

Германският канцлер, изглежда, в крайна сметка се съгласи принципно да приеме разводнена версия на неговия план, включително за общ бюджет на еврозоната и допълнителни мерки за подпомагане на страните, изправени пред рецесия, макар че детайлите още са неясни. Срещата на върха ще бъде шанс да представят идеите си на другите страни от ЕС.

Другият въпрос, завладял умовете на французите, е миграцията.

Президентът Макрон вбеси Италия този месец, като я нарече "безотговорна" и "цинична" заради отказа й да приеме спасителен кораб, превозващ нелегални мигранти. Италия на свой ред обвини Франция в лицемерие.

Въпросът как да се облекчи натискът върху европейските страни на първа линия на мигрантската криза поражда разделения.

През 2015 г. предишното френско правителство обеща да приеме 30 000 бежанци от Гърция и Италия, но година по-късно пристигнаха едва малко над 1000 души. Френското правителство подкрепя предложенията за мигрантски центрове от закрит тип в държавите на първа линия, но не иска да има такива на френска територия.

Имайки предвид всички тези грижи, които тормозят французите, малко е вероятно те да отделят много внимание на Брекзит. 

Франция твърдо се придържа към позицията на ЕС да не се дава възможност на Великобритания "да избира". Това значи, че свободното движение на хора, стоки и услуги са въпроси, които не могат да бъдат разделяни и Лондон трябва или да ги приеме вкупом, или да се откаже от всички.
Но някои в Париж смятат, че има нарастващ апетит да се намери начин за безпрепятствена търговия, за да бъдат защитени френските производители, които изнасят за Острова. Няма обаче много признаци, че Париж ще отстъпи по въпроса за изработване на "паспорт" за Лондонското сити и неговите финансови услуги.

Испания (Гай Хиджкоу, Мадрид) 

Новият испански премиер Педро Санчес даде ясно да се разбере, че възнамерява да спазва ангажиментите, които страната му е поела към ЕС и европейския проект като цяло.
Но с редица други проблеми, които са в дневния му ред - особено нарастващия брой мигранти, достигащи испанските брегове и напрежението в Каталуния - Брекзитът не е основен приоритет за премиера социалист.

Въпреки това той няма да може да игнорира въздействието, което британското излизане може да окаже на Гибралтар - британско владение, което Испания оспорва.

На срещата на върха Санчес се очаква да докладва докъде са стигнали преговорите между Лондон и Мадрид за бъдещия статут на Гибралтар. Тези преговори, които по план трябва да приключат през октомври, се фокусираха върху възможното споделено използване на летището в Гибралтар и обмяната на данъчна информация.

ЕС даде съгласието си Испания да може да наложи вето върху споразумението за Брекзит, ако е недоволна от уреждането на статута на Гибралтар.

Срещата на върха може също така да покаже дали Санчес възнамерява да продължи относително твърдата линия по гибралтарския въпрос, водена от предишното испанско правителство. Във всеки случай той ще иска да получи подкрепа от европейските си партньори по темата. 

Италия (Джеймс Рейнолдс, Рим):

За новото популистко правителство на Италия Брекзитът е по-скоро страничен въпрос, който отвлича вниманието от важните теми.

То иска да търгува с Обединеното кралство след излизането му от ЕС и иска да гарантира, че правата на италианските граждани на острова са защитени. Но като изключим това, основната грижа на Италия е миграцията през Средиземно море.

В този смисъл страната има две основни цели: да накара страните членки да поемат част от бремето, като подслонят тези, които вече са пристигнали на континента, и да не се позволи повече мигранти да поемат морско пътуване към Европа.

В частност Италия иска отмяна на Дъблинския регламент, който призовава мигрантите да бъдат проверявани в първата държава от ЕС, в която пристигнат. Италия смята, че това ще окаже твърде голям натиск върху страните на първа линия, включително Испания и Гърция.

Но Италия може да се сблъска със съпротива от страна на други популистки правителства в Централна и Източна Европа, които не искат да приемат повече мигранти.

Влиятелният вътрешен министър на Италия Матео Салвини иска ЕС да приеме обявения на 25 юни италианско-либийски план за разполагане на центрове за задържане на мигранти по южните граници на Либия.

На теория мигрантите от Африка ще бъдат насочвани към тези центрове и така няма да им се позволява да прекосяват Средиземно море. 

Унгария (Ник Торп, Будапеща)

Унгарският премиер Виктор Орбан отива на този Европейски съвет уверен, но предпазлив.
Той усеща, че печели спора за миграцията, но знае, че още не е победил. За него Брекзитът вече е игран мач.

Заклетият му враг Ангела Меркел изглежда ранена. Новото правителство в Рим споделя антиимигрантската реторика, както и правителството във Виена.

Той може да разчита на австрийския канцлер Себастиан Курц да бие антиимиграционния барабан през следващите шест месеца, през които Австрия ще бъде ротационен председател на ЕС.
Неговите съюзници в Бавария от Християнсоциалния съюз на Хорст Зеехофер са настроени войнствено. Другите страни от Вишеградската четворка застават плътно зад него.

Но Орбан играе за време - той вижда пред себе си реална възможност след изборите за Европейски парламент догодина и разчита на много по-голяма роля в управлението на ЕС за популистки партии като неговата и популистки лидери като него.

Междувременно му се налага да се занимава с досадни и отвличащи вниманието неща като критиките в Европарламента заради строгите му мерки срещу правозащитни организации.
Той ще се надява срещата на върха да свърши възможно по-бързо, за да може да се върне към гледането на футбол. Орбан каза в ефира на унгарското обществено радио, че до момента не е пропуснал и един мач от световното.

Източник: Би Би Си

Превод: Любомир Мартинов, БТА