В момента в организацията работят над 17 000 души

Преди 60 години на днешна дата в САЩ е подписан закон за основаването на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). По този повод ТАСС предлага поглед към историята и дейността на американското космическо ведомство, съобщава БГНЕС. 

Създаване, структура, ръководство

НАСА е създадена със закон, подписан на 29 юли 1958 г. от президента на САЩ Дуайт Айзенхауер. 

Новото ведомство започва да работи на 1 октомври 1958 г. като правителствена организация, която осъществява координацията и изпълнението на националните програми на САЩ за усвояване на космоса и научно-технологичните изследвания в областта на авиацията и космонавтиката.

Първоначално в структурата на НАСА влизат едва четири лаборатории и около 80 сътрудници. Сред тях е Вернер фон Браун - създателят на първата в света балистична ракета с голям обсег на действие. Впоследствие в САЩ започват да наричат германския учен "бащата" на американската космическа програма.

Понастоящем НАСА е най-голямата правителствена организация в света, разполагаща със съществен набор от изследователски лаборатории и аерокосмически центрове. В организацията работят над 17 000 души. Отрядът на "активните" астронавти, които участват в космически полети или се подготвят за такива, наброява 39 души. 

От 2018 г. директор на НАСА е Джим Брайдънстайн. Бюджетът на ведомството за настоящата година е 19,5 милиарда долара, а за 2019 г. - 19,9 милиарда долара. 

Осъществени проекти

На 1 февруари 1958 г. е изстрелян "Експлорър -1" - първият американски изкуствен спътник на Земята.

През януари 1959 г. е обявено началото на пилотираната програма "Меркурий" ("Мъркюри") (1961 - 1963). В рамките й са осъществени шест пилотирани полета, два от които суборбитални (186 и 190 километра).

Първият американски астронавт става Алън Шепърд. Полетът му с космическия кораб "Меркурий-Редстоун-3" продължава 15 минути. 

Първият орбитален полет е извършен на 20 февруари 1962 г. С кораба "Меркурий-Атлас-6" астронавтът Джон Глен обикаля Земята три пъти. Полетът продължава 4 часа и 55 минути. 

Следващата програма на НАСА е "Джемини" (1965 - 1966). В рамките й са осъществени 10 старта на двуместни космически кораби, както и първото излизане на американски астронавт - Едуард Уайт, в открития космос.

Реализирането на проекта заляга в основата на много по-амбициозната програма "Аполо", в рамките на която полетите се осъществяват с трима астронавти на борда и се използват по-мощни ракети-носители и лунни модули.

На 20 юли 1969 г. спускаемият апарат на пилотирания кораб "Аполо-11" извършва първото в историята кацане на Луната. На 21 юли на лунната повърхност стъпват двама астронавти - командирът на полета Нийл Армстронг и пилотът на лунния модул Едуин "Бъз" Олдрин. 
В хода на следващите пет полета астронавти отново стъпват на Луната, за последен път през 1972 г. по време на мисията "Аполо-17". 

В шестте мисии на лунната повърхност стъпват общо 12 астронавти. На Земята са върнати 180 килограма лунен грунт.

Програмата "Аполо" остава единствената, в хода на която са осъществени пилотирани полети отвъд околоземна орбита и единствената, в която хора са стъпвали на друго небесно тяло. 
Програмата завършва през 1975 г. с първия международен съвместен полет на космически кораби - на съветския "Союз-19" и американския "Аполо-18".

През 1972 г. е поставено началото на програма за конструиране на кораби за многократно използване "Космическа совалка" (активна до 2011 г.) Конструирани са шест совалки - тестовата "Ентърпрайз" и пет действащи - "Колумбия", "Дискавъри", "Атлантис", "Чалънджър" и "Индевър". 
Полетите на космическите совалки започват през 1981 г. Първа в орбита е изведена "Колумбия".

Две от совалките - "Чалънджър" и "Колумбия", са унищожени в катастрофите през 1986 г. и 2003 г. 
В рамките на програмата "Космическа совалка" са осъществени общо 135 полета. В продължение на 30 години совалките се използват за извършване на сложни научни експерименти, за изстрелване на космически апарати - научни, военни, телекомуникационни, метеорологични спътници, космически сонди и телескопи. От декември 1998 г. совалките участват в изграждането на Международната космическа станция (МКС). 

След края на програмата "Космическа совалка" през 2011 г. НАСА сключва договори с две частни компании за разработката на пилотирани космически кораби. Резултатът - товарните кораби "Дракон" и "Сигнус". 

НАСА се занимава активно и с изследване на космическото пространство. Редица научни открития, сред които нови оценки на възрастта и структурата на Вселената, неизвестни досега галактики, свидетелства за съществуването на черни дупки в галактичните центрове и др., са направени с помощта на изстреляния през 1990 г. космически телескоп "Хъбъл". 

Специализираният орбитален телескоп "Кеплер", който функционира от 2009 г., е открил над 2600 екзопланети. 

Дейност в наши дни

В началото на 2018 г. НАСА оповести близките си цели - подготовка за пилотирани полети до Луната и Марс. По пътя към осъществяваните им продължава работата над многофункционалния космически кораб "Орион.

През май тази година НАСА съобщи, че са завършили тестовете на ядрения реактор "Килопауър" за космически апарати. Реакторът с мощност от 1 до 10 киловата е проектиран да работи 10 години. В бъдеще устройството може да се използва при кацане на Луната или Марс, както и за създаването на колонии.

НАСА разглежда и възможността през 2020 г. да изпрати апарат, който да събере и върне на Земята марсиански грунт - важна задача в изследването на Червената планета.

Друга важна стъпка по пътя към осъществяването на бъдещите цели е извеждането в орбита през април 2018 г. на космическия телескоп "Тес", предназначен да търси екзопланети с потенциални условия за живот. По план мисията му трябва да продължи минимум две години. 

НАСА планира през 2021 г. да изстреля космическия телескоп "Джеймс Уеб" - мощния наследник на "ветерана" "Хъбъл".

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.