Репортерите на NOVA представят #ИсторииОтЖивота2018

3 години, 10 месеца, три седмици и три дни. Сараево е гигантска мишена под прицела на босненските сръбски бойци, които окупират съседните възвишения. Там, където някога падат гранати, днес има рози.

„Наричаме ги Розите на Сараево. С тях отбелязваме мястото, на което повече от петима души са били убити по време на обсадата на града. Там, където днес има червена боя, преди е имало кръв”, разказа Ален Юсуфович, екскурзовод в Сараево.

БАЛКАНИТЕ БЕЗ ГРАНИЦИ: Може ли времето да излекува спомените за войната?

Жертвите са над 10 000. Градът още пази раните от войната.

„През 1993 г. градът е бил направо херметически затворен – нищо не може да влиза или да излиза от него. Гладът става непоносим, а и босненската армия има нужда от оръжие, за да отвърне на удара, защото по това време е под ембарго”, разказва още Юсуфович.

Единственият възможен път е под земята. Тунел свързва мазетата на две къщи – на 800 метра разстояние една от друга. Единственият път за бягство от обсадения град.

Обсадените жители получават жизнено важни доставки - храна, медикаменти, оръжия и гориво. На практика тунелът спасява града по време на обсадата.

От другата страна на барикадата е Витомир Митрич, майстор на кукления театър и босненски сърбин. 

Мислите си, че е един град, но не е. Пак са в една държава, но Източно Сараево е част от Република Сръбска, а другото - от федерация Босна и Херцеговина.

По време на войната Витомир Митрич успява да напусне Сараево, но Сараево никога не го напуска.

На другата маса, в другото Сараево, своята история започва Хусо. Когато войната започва, той е едва дете. Едва в трети клас детето пораства за една нощ. Тази, в която губи баща си. Брат му загива в края на войната, тогава майка му се разболява, а той е принуден да започне да работи, за да оцелее.

Всеки търси своя начин, за да забрави времето на войната. Витомир опитва да изтрие войната с изкуство. Преди 19 години създава Лут Фест – куклен фестивал в Сараево. На сцената няма значение дали си сърбин, бошняк или хърватин.

А докато ги има спомените, ще ги има и сараевските рози.

„Самият факт, че част от сараевските рози вече са павирани, говори сам по себе си – че много хора просто не искат да си спомнят за миналото”, казва екскурзоводът Ален Юсуфович.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес