България първа признава независимостта на Босна и Херцеговина, сега я води към Европа

България е първата страна, признала независимостта на Босна и Херцеговина. Сега я води по пътя към Европа.

Две десетилетия след края на войната, в Босна и Херцеговина все още има мироопазващи сили. Готови ли са обаче местните хора да загърбят миналото и да поемат към обединена Европа?

Повече от 4 века Стари мост свързва двата бряга на река Неретва. До войната. Когато е сринат с основите.

После е издигнат наново от нищото. И днес отново е запазената марка на град Мостар, който се намира в сърцето на Херцеговина.  

И така две десетилетия след края на войната по новия Стари мост всяка година преминават над 1 милион туристи. Тук можете да срещнете хора от цял свят. Но парадоксално – малцина от съседния квартал.

„Ние не живеем заедно. Аз не ходя в Западен Мостар, а хората от Западен Мостар – ето я къде е църквата, на 100 метра, те не са идвали тук от 20 години, не са виждали Стари мост”, заявява Сафет Бегович, търговец в Стария град на Мостар.

Темата на NOVA: Косово - цената на независимостта (ВИДЕО)

Днес мостът отново свързва двата бряга на реката, хората тук обаче остават все така разделени.

Разделителната линия вече не е фронтът, а тази улица – между хърватската и бошняшката част на града.

„Сградите могат да бъдат оправени, те могат да бъдат реновирани, могат да бъдат построени отново, но това, което е останало в душите им, е най-трудно да бъде заличено. Това са хора, които са живели прекрасно едни с други. И недалновидността на техните политици е докарала хората не само до война, но и до такова противопоставяне, каквото все още вие усещате 22 години по-късно”, коментира Августина Цветкова, посланик на България в Сараево.

Затова 22 години по-късно в Босна все още има европейски мироопазващи сили, които да следят за спокойствието в страната. Командир е генерал Мартин Дорфер, който за първи път пристига в Босна веднага след края на войната.

"БАЛКАНИТЕ БЕЗ ГРАНИЦИ": Босна - между болката от войната и мечтата за Европа

„Ситуацията беше много различна, инфраструктурата беше напълно разрушена. Хората на Босна и Херцеговина се бореха да преживеят всеки следващ ден. Тогава имаше нужда страната да бъде стабилизирана, да се опази мирът. Докато сега малко или много, работата ни е да поддържаме мира”, заявява генерал Мартин Дорфер, командир на EUFOR, операция ALTHEA.

Част от силите на EUFOR са 18 държави, сред които и България.

„Горд съм, че при нас има български контингент, защото България има отношение към Западните Балкани, с оглед на грижата, която показва”, заявява генерал Мартин Дорфер.

В момента в базата Бутмир има 11 български офицери, техен командир е полк. Киров.

„В момента работата в база Бутмир е свързана с наблюдение на техните действия, обучение на армията, но не е свързана с пряко участие в конфликти, даване на патрули, ескортиране или някакви други типични военни действия”, обяснява полк. Николай Киров, национален командир на българския военен контингент в Босна и Херцеговина

От 2004-та насам, не се е налагала и употребата на оръжие.

„Според нашите данни, в Босна и Херцеговина няма опасност от нов военен конфликт. По мое мнение, ситуацията е спокойна и стабилна”, обяснява генерал Мартин Дорфер.

„Добре съжителстват не един с друг, а един до друг. И това, което ги обединява, е наистина целта ЕС. И затова те са малко нетърпеливи това да се случи”, смята посланик Цветкова.

Качваме се на покрива на Сараево с Харун Карчич.

„Това е мястото, от което сърбите ни обстрелваха по време на обсадата. Със сигурност не искам децата ми някога да преживеят всичко това”, заявява Харун Карчич, продуцент и водещ в „Al Jazeera Balkans”.

Тогава Харун е дете, успява да избяга от обсадата с последния възможен автобус.

„Върнах се тук през 2004 година, трябваше да започна от нулата. Къщата ни беше унищожена. Купих нова къща и започнах отначало.

„Аз съм от тези хора, които се върнаха в Сараево, за да създам семейство и да отгледам децата си у дома. Много хора мислят, че това е пълна лудост, аз съм сигурен, че е добро решение. Този град беше място, от което хората искаха да избягат. Сега все повече хора се връщат да търсят работа тук. Сараево се движи напред. Туризмът се развива, инвестициите растат”, смята Карчич.

По пътя към Европа - Босна тепърва очаква да получи статут на държава, която да започне преговори за членство. 

„Повечето сърби са проруски настроени, а хърватите не са толкова запалени по членство в Евросъюза. Но над 65% от босненските мюсюлмани са „за” членство. Над 68 на сто искат да влезем в НАТО”, обяснява Карчич.

„Хората си мислят, че проблемите им ще се решат веднага щом влезем в Европейския съюз. Това е грешно. Ако в Босна има корупция, ако нещата не вървят – Евросъюзът няма как да ги оправи с магическа пръчка. България и Румъния са перфектният пример за това. Когато се присъединихте към Евросъюза, корупцията не изчезна. Не може да очакваме Брюксел да я реши този проблем, трябва да го решите сами”, смята Карчич.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.