Как изглежда най-голямата лаборатория в Европа?

Научни доклади прогнозират пълното изчерпване на естествени диаманти до 2030 г. заради свръх консумация. Човешкият ум е намерил алтернатива -  производство на екологични диаманти в лабораторни условия.

Историята на диаманта се пише още от древността. Първите хора вярвали, че кристалът има душа и приема енергията на този, който го носи.

От незапомнени времена диамантът е символ на сила и мощ, израз на вечна любов, причина за смърт и войни...

Милиони години са необходими на природата, за да създаде изящния камък и само минути на човека да я разруши, за да го получи.

Човешката гениалност обаче не познава лимити...И днес култивира диаманти в лаборатория, докато работи в синхрон с природата - черпи енергия от слънцето и водата.

Откриха 1758-каратов диамант в мина в Ботсвана

“Представете си кубче лед, което взимате от фризера и парче лед от айсберг. В единия случай слагаме вода на студено, за да го получим, а в другия тя е на ледено място в природата. Резултатът обаче е един и същ. Получаваме лед от вода. И с диамантите е така. Те са 100 процента въглерод, който при определени условия се превръща в диамант”, каза собственикът на бижутерска компания за екологични диаманти Мануел Мален.

Мануел е създател на първата френска компания за висок клас бижута, изработени от екологични диаманти и рециклирано злато. Твърди, че това е бъдещето в бижутерската индустрия.

“Най интересното е, че процесът няма негативни последици нито върху човека, нито върху природата. За да получиш 1 карат естествен диамант, трябва да разрушиш десетки тонове руда. Най големите дупки, които днес се правят в Земята са от мините за диаманти. Това е истинска екологична катастрофа", каза още Мален.

Откриха изложбата "Съкровищата на Земята" (СНИМКИ)

Форма, цвят, чистота, карати - Мануел обяснява, че разлика между минните и лабораторни диаманти няма. Доказват го специални сертификати. Разлика обаче има в цената – до 30 процента по-малко за карат култивиран диамант, а това се обяснява с липсата на посредници по пътя от лабораторията до клиента.

“Няма определение като истински и по-малко истински диамант...И в двата случая той е такъв и е уникален. Може би ще ви шокирам, но бебето от епруветка е истинско бебе, нали? Същото е и с диамантите - едните се получават под Земята, а другите над нея...”, заяви Мален.

Първите опити за производство на диаманти в лаборатория се правят още през 19 век. Едва през 1955 година американски учени създават апаратура за синтетични диаманти. Днес, голяма част  от доставките идват от лаборатории в Съединените щати и Русия, а популярни личност и екоорганизации инвестират милиони в тяхното създаване. В Париж,  Корбе се готви да представи своята първа линия бижута с еко диаманти, “произведени във Франция”.

Само на час път от париж се срещаме с Аликс.Професор по физични науки тя работи по нов уникален метод за създаване на диаманти чрез растеж на кристали, предизвикан от йонизация на химични елементи. Нейни творения ще бъдат ексклузивно представени в новата колекция на Корбе .

Аликс ни отваря ни вратите на строго-секретната си лаборатория с малко страх. Пази работата си от шпионаж.

Откриха уникален 100-каратов диамант в мина в Якутия

“Това са  диаманти в процес на растеж. Около 15 са в момента, всеки с размер от 3-4 милиметра, които са достигнати в продължение на месец. Когато достигнат 5 милимента можем да мислим, че след обработка ще получим диамант от 2 карата”, каза професорът по физични науки Аликс Жикел.

Професорът поставя люспа от еко диамант в реактор, който загрява при темпертура от 4000 градуса. В него вкарва метанов газ, за да предизвика растеж на диаманта чрез йонизация.

Преди да бъде поставена в машината, люспата се полира прецизно. Процесът трае седмици, дори месеци, а екип от учени следи за правилното му протичане. Науката се развива, но все още има неща, които трудно контролира.

Годишно по света се произвеждат 32 тона минни диаманти или 163 милиона карата. Африка остава “Земята на диамантите” с 60 процента от общата продукция. Тревожни прогнози съобщават за пълно изчерпване на залежите до 2030 г., заради свръх консумация, а екоорганизации и популярни личности апелират за повече грижа към природата, чиято толерантност към човешкото нехайство намалява.

Кореспондент: Петя Желева

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.

 

 

Редактор: