Едва на 26 години Николай вече е без родители и парализиран

Преди 6 години, той чува една от най-страшните диагнози. Болестта на Бехтерев застава на пътя му, за да му попречи да прави това, което най-много обича - да се движи. Едва на 26 години Николай е вече без родители и парализиран. Отчаянието обаче младият мъж държи далеч от себе си. Волята го вдига отново на крака и днес той прави изкуство от стари автомобилни гуми. За да създава настроение наоколо, а и за да си помага със средства за лечението си. А щом се движа, казва Николай, значи съм щастлив.

На вид като всички останали, една къща в софийското село Нови Хан е всичко друго, но не и обикновена. В нея живеят добрината, обичта и... много „бивши” автомобилни гуми.

„Първите се получиха, но бяха по-простички..... И оттам вече, лека полека, започнахме да правим охлюви, лебеди, мечета, зайчета”, разказва Николай Дерменджиев.

Колко е направил през годините, Николай не знае. Но много добре знае защо започнал.

„Казаха ми диагнозата. А през 2014 година вече се почувствах много зле. Получих парализа. Изведнъж от кръста надолу ми се отрязаха краката и край. Шест месеца не можех да мръдна”, разказва Николай.

„Беше на едно биологично лечение 6 месеца и на 11-тата инжекция Ники се парализира. Направи една белодробна емболия, с 5 белодробни инфаркта, отключи диабет, дислипидемия, панкреатит, язва на стомаха”, разказва Агнеса Трайкова.

Болестта на Бехретев приковава младия мъж на инвалидна количка. Налага се да напусне работа и да бъде отглеждан. Буквално. Без работа обаче, Николай никога не е стоял и започва да твори с ръцете си. Всичко, което се сети.

„Дядо Господ му е взел здравето, но му е дал акъл. Всичко прави. И питки меси, и торти прави, и ястия прави, всичко. И мъжка работа, и животни гледа, всичко”, разказва Надежда Петрова.

„Гледам 20 пилета, 8 пуйчета и 6 заека. Отделно има гугутки и четири пъдпъдъка”, обяснява Николай.

„Като почина майка му, Бог да я прости, и го изхвърлиха навън - пред вратата там, където живееха на квартира. Аз казах на дъщерите: „Вижте какво, Ники остава тук!”. Една паничка повече вода ще сипя в тенджерата, но за него ще има. И така Ники остана 13 години вече. И си е наш”, разказва Надежда.

Съседския младеж в онзи момент, семейството на Надежда вече познавало добре. Помагал винаги, когато и с каквото може.

„Първата фигурка, която направи беше един лебед преди години и точно за 8 март я продадохме на едно момиче и с парите той купи букети на всички баби в махалата, за да ги зарадва”, разказва Агнеса.

След като в Турция вдигнали Николай на крака, той не се отказал и продължил да доставя радост с гуми. Шест години по-късно, фигурите му са известни в целия район. Купили си и от общината в Елин Пелин. За да ги поставят пред сградата.

„Някой ако иска да си купи, в интернет аз ги качвам. Има страница „Дари надежда за Ники”. Много хора се обаждат и си поръчват фигурки, искат да помогнат на Ники. На месец лекарствата са около 450 лева”, разказва Агнеса.

Тъй като е със 100% нужда от чужда помощ, Агнеса е негов асистент. На всеки шест месеца със средства събрани от благотворителни концерти, базари и дарения, двамата пътуват до Турция, където следят състоянието на Николай. Болестта на Бехтерев в момента е в ремисия, но увреждането на белите дробове продължава.

„Той си е наше дете. Много го обичам. С него живея втори живот. Искаме да оздравее, да работи, да създаде семейство и баба тогава ще се успокои”, заявява Надежда.

„Ники е един прекрасен младеж, който има една мечта - да оздравее и да работи. Каквато и да е работа, но да ходи на работа”, допълва Агнеса.

Ако искате, може да помогнете: 

Николай Жерязков Дерменджиев

IBAN: BG95UNCR70001521678488 

BIC: UNCRBGSF