На прага на новото десетилетие Балканите осъмнаха в страх и с реални щети от земетресения

На прага на новото десетилетие Балканите осъмнаха в страх и с реални щети от земетресения. 98 на сто от територията на България е изложена на сеизмичен риск, но страната ни е единствената в региона без национална сеизмологична лаборатория.

Единствената сила, която човекът не може да предвиди, е силата на природата. Стихийните бедствия са най-опасното зло, което не можем да контролираме. Най-добре го знаят в Червения кръст.

„Ню Йорк таймс“: Балканите не са готови за силно земетресение

"Бедствието идва за секунди и въпросът е колко сме подготвени българите", каза директорът на Българския червен кръст, Пловдив - Таня Георгиева.

Наводнения, пожари, мощни бури, силни трусове са все бедствия, срещу които човек е безсилен. "Един голям трус би нанесъл силна щета върху цялата държава, а пък в големите градове като София, Варна и Пловдив то ще е трагедия", каза още проф. Николай Милошев, директор на Геофизичен институт към БАН.

Само при изключителни силни земетресния от миналия век, които са сривали цели градове до основе. "Когато строим, трябва да строим качествено", заяви проф. Милошев. Такава е препоръката на учените от БАН.

Ако можен трус ни разлюлее, готова ли е България на фона на другите страни от Балканите? Питаме строителните експерти. "В сравнение със съседните страни, смятам, че сме доста по-подготвени", каза проф. д-р инж. Петър Павлов.

Само преди месец бедствието удря Албания със сила от 6,4 по скалата на Рихтер. Отнема живота на повече от 50 души, нарани стотици и остави хиляди хора без дом. В епицентъра на земетресението строителни инженери от България проверяват стотици сгради. "Сгради на 30 години изглеждат в доста по-лошо състояние, в сравнение с панални сгради на 50-60 г. Основната причина е лошата им поддръжка", каза още проф. Павлов.

Без материални щети след труса в Самоков

Моментът в Албания е деликатен, защото населението скърби за жертвите, но и губи доверие у местните власти, разказват нашите експерти. "Заварихме едни обезпокоени албанци, излъчващи недоверение към властите си. При едно неособено разрушително земетресение те имаха сгради, които са напълно разрушени и недопостимо", добави доц. д-р инж. Цветан Георгиев.

При силен трус първо падат преградни стени и външни панели. Ако ядрого на конструкцията като колони, греди и плочи е засегнато, то тогава сградата следва да бъде разрушена. Недопустимо е да се пренебрегват базовите правила в строителството, казват инженерите и говорят с примери. "Първият етаж генерира в себе си най-големите сеизмични усилия, но същевременно е най-слаб. Той рухва и всичко отгоре пада", каза доц. д-р Георгиев.

През 90-те в приземните етажи на нови, но и на стари сгради се появяват офиси, търговски обекти, банки. У нас най-опасните сеизмични райони са шест - около Благоевград, София, Шабла, Велико Търново, Горна Оряховица и Маришката зона. "Ние живеем в такъв район и трябва да се научим, че има такава опасност, но не бива да бива да живеем всеки ден с нея", заяви проф. Павлов.

Дори не особено силни, някои земетресения изненадват сеизмолозите, като това в Самоков преди седмица. "Малко е странно, защото основата е доста по-твърда, ни предпазва от следващи афтършокове", каза проф. Милошев.

В другия край на страната хората в Русе все още се страхуват от огнището във Вранча. Никога няма да забравят труса от 1997-ма. През 2012-а силен трус разлюля Перник. "Поуката от пернишкото земетресение с магнитуд 5.8 нищо не падна. Нямаше жертви", заяви директорът на Геофизичен институт към БАН проф. Милошев.

Строителните инженери предупреждават да не правим своеволни ремонти в блока или в кооперацията, където живеем. Липсата на контрол може да се животозастрашаваща. "Ако създадем малкото удобство да преместим една стена, подлагаме на риск всички обитатели. Тази стена не е само наша собственост", каза доц. д-р Георгиев.

Повече по темата гледайте във видеото.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си