Изглежда, че на места тези процеси вече са в действие - поне временно

Група учени от Австралия твърдят че пандемията на COVID-19 може да окаже положително влияние върху климатичните промени и екологичния баланс.

Според тях, само със строги зелени мерки постигнатите промени могат да се запазят в бъдеще. Възможно ли е това да се случи?

Изглежда, че на места тези процеси вече са в действие - поне временно. Един от най-ярките примери е именно първоизточникът на заразата - Китай. В епицентъра на коронавируса, Ухан, замърсяването на въздуха е спаднало с близо 63%. Това, на теория, е спасило почти 11 000 души в Китай, които иначе биха починали заради замърсяване.

Драстични промени се забелязаха и в най-замърсените индийски градове. В Делхи, нивата на азотен диоксид, който е сред най-опасните съединения за човешкия организъм, са спаднали почти двукратно от началото на карантината.

А на глобално ниво - учените забелязват спад на емисиите на въглероден диоксид, средно със 17%. Според тях, ако светът се върне към начина си на живот преди пандемията, годишният спад ще е около 4%. Ако мерките останат до края на 2020 година - емисиите ще са с около 7% по-малко.

COVID-19 доведе света до глобална криза. Наложените рестрикции промениха начина на живот на населението, а с това дойде и неочакван положителен ефект - значителен спад в замърсяването. Това отвори и нова врата в борбата срещу климатичните промени.

“Замърсяването на въздуха наистина намаля значително в редица конгломерати по целия свят, но намаляването на въглеродните емисии не се получи по същия начин. Но е факт, че последиците от COVID-19 всъщност доведоха до странни прояви на биоразнообразие, появиха се животни на различни неочаквани места”, казва екологът от WWF Георги Стефанов.

Според учените, сега е идеалният момент световните правителства да изградят зелена икономика. Европейският съюз отдавна има за цел да постигне климатичен неутралитет до 2050-та година.

“Може да ни липсват някои неща, които обичаме. Но това, което със сигурност не липсва, е замърсяването на въздуха и шумът на автомобилите. Виждаме как природата се преражда. Сега, когато се връщаме на работа, не трябва да си позволяваме да се връщаме към предишните си навици. Трябва да се справим по-добре”, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Самият вирус произхожда от промените в природата. А колкото по-дълго тя остава пренебрегната, толкова по-голям става и рискът от нови и непознати заболявания.

Подобна тенденция се е наблюдавала и преди. Катастрофата в Чернобил, например, дава път на природата да се развие и част от района дори се превръща в екологичен резерват. А Колумбийските конфликти неволно създават неофициални предпазени зони, заради присъствието на бунтовнически групи.

“Това е прякото доказателство за негативните, но също така и за позитивните въздействия, които човекът с човешката си дейност причинява върху екосистемите. Ако ние дадем възможност на природата да си поеме глътка въздух, тя много бързо може да се самовъзстанови”, допълва Георги Стефанов.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си