Честит празник!

България празнува годишнина от своето обединение. На този ден преди 135 години българите заявяват пред целия свят, че не може да има граница между тях. В център на тогавашните събития се превръщат град Пловдив и Голямо Конаре - днешният град Съединение.

СНИМКИ ОТ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ПРАЗНИКА ВИЖТЕ ТУК

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.

„Събуди се“ със специално празнично издание в деня на Съединението

Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Отмениха тържествата на 6 септември в град Съединение

Съединението определя съдбата на България за векове напред. То е било подготвяно от редица важни събития преди него - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война. 

 

Днес чествания имаше в много градове на страната. Не липсваха протести и остри политически послания по време на тържествата в София и Пловдив.

В София, Денят на Съединението беше отбелязан точно в 12 часа с тържествена смяна на караула пред сградата на Президентството.

Десетки граждани на столицата почетоха празника като оставиха цветя и венци пред Мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг.

Чествания имаше и във Враца. „На този ден прекланяме глава пред тези наши дядовци, бащи – българи достойни, дали живота си за свободата, за да я има обединена и силна България”, каза Любомир Маринков.

В центъра на Велико Търново отбелязаха Съединението с военен ритуал. Издигнато беше и националното знаме, а историци припомниха, че подготовката за Съединението започва именно от старата столица.

„Ако сме водени от любовта, от градивните добродетелни идеи, тогава Съединението наистина има смисъл”, каза Галина Ганева.

На Черноморието, по обяд десетки гости и жители на Бургас се хванаха на Голямото празнично хоро, защото „Съединението прави силата”. А ансамбъл „Странджа" зарадва любителите на фолклора с концерт, в който участие взе и самата публиката.

Кулминацията на честванията е с тържествена заря-проверка в Пловдив. Честванията в града под тепетата започнаха още от рано сутринта с традиционния маратон „Съединение". Последва и тържествен молебен в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив, както и полагане на цветя в „Дондуковата градика".

„Като че ли не сме разбрали значението на единството. За това отправяме молитва към Бога”, каза митрополит Николай.

В храма десетки граждани сведоха глава пред подвига на българите, извоювали Съединението на България.

Малцина са днес живите наследници на героите на Съединението. В бившето Голямо Конаре, днес Съединение, екип на NOVA открива правнука на Петър Шилев - един от основните организатори на въстанието за обединена България.

„Той си е сложил главата в торбата. Даже е казал на жена си Велика. Тя се е казвала Велика, прапрабаба ми. Той й казал: „От утре въжетата могат да поскъпнат”, коментира Георги Шилев - наследник на Петър Шилев.

И тази година в града под тепетата имаше тържествени възстановки. А двама влюбени решиха да си кажат „да” именно днес.

Кметът на Пловдив пък се обяви за разширяване на границите. „Но аз мисля, че сега е назрял моментът наистина Пловдив да си мине в старите граници или поне тези села, които са около Пловдив да си минат към град Пловдив. Зелените площи намаляват, презастроява се, има високо строителство”, каза той.

 

 

На днешния ден и политиката стана част от честванията в страната. Изказаха се всички основни политически фигури, на различни места в страната, а премиерът направи и официално писмено обръщение.

В деня на Съединението премиерът обърна внимание, че разделение между българите не бива да има.

„Във време на пандемия, когато целият свят е в тежка социална и икономическа криза, да се внушава, че у нас няма държава, да се подронва доверието в институциите и да се разделят българските граждани е национална мерзост. На българската държавност, градена и отстоявана поколения наред, не може да се маха с лека ръка, макар и свита в юмрук”, се казва в обръщение на министър-председателя Бойко Борисов.

От Първомай президентът Румен Радем коментира, че отговорността за сблъсъците през последните дни е на политическата класа.

„Промяната към по-добро е възможна, когато сме единни в отстояването на свободата, справедливостта и равенство пред закона. Когато зовем за единение, когато всеки българин трябва да осмисли своята отговорност към това и най-вече политическата класа, защото тя е отговорна за тези сблъсъци”, каза той.

Според военния министър Красимир Каракачанов диалогът в политиката трябва да бъде възстановен. „Ние като българи можем да успяваме, ако сме единни. Ако говорим помежду си, а не да се мразим. Истината е, че последните десетилетия политиците направиха всичко възможно хората да се намразят помежду си. Добре този политически модел работи за политическите партии но работи ли за България? Категорично не работи”, каза той.

Председателят на парламента Цвета Караянчева пък смята, че когато се говори за национални интереси, няма място за политически сметки.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си