Дали Балканите се оказват мястото, на което са живели най-старите хора

Разказ за началото на европейската цивилизация. В навечерието на 24-ти май, обръщаме поглед към предците ни и към това дали Балканите се оказват мястото, на което са живели най-старите хора.

Открити в България човешки останки на 45 000 години разкриват неизвестна миграция

„Останките от пещерата „Бачо Киро” са най-старите останки на „модерните хора”, които до този момент са откривани на територията на Европа”, обясни Матея Хайдиняк.

„Балканите се оказват изключително интересно и важно място за разкриване на историята на навлизането не само на човешкия вид, а и на човешкия род в Европа. Нещо повече, Балканите се оказват, може би, мястото, откъдето първите стъпки на човешката линия е тръгнала”, смята проф. Николай Спасов.

Заради уникалната си способност да мисли, разсъждава и открива нови явления, човекът заема най-високото стъпало на еволюционната йерархия. И докато днес всячески се борим за добро настояще и сигурно бъдеще, се оказва, че историята и миналото са най-силните ни оръжия в тази борба. Балканите днес не са най-спокойното място на планетата, но затова има множество причини, част от които ги превръщат в толкова важен елемент от развитието не на цивилизациите, а на цялото човечество.

Открити у нас човешки останки променят познанията ни за праисторията (ВИДЕО+СНИМКИ)

„Балканите винаги са били място, разпределително място, ако мога така да кажа. Това е контактът Мала Азия – Балканите между три континента – Африка, Азия и Европа, и неслучайно оттук е минал и пътят на първите хомо-сапиенс в Европа”, разказа проф. Спасов.

Поглеждайки все по-надълбоко в ранната история на човека, на повърхността излиза все повече нова информация.

„Към настоящия момент, на базата на данните, с които разполагахме, за периода, в който са живели т.нар. „модерни хора”, не изглеждаше така, сякаш те са оставили каквито и да било потомци. В момента обаче получаваме все повече и повече информация за взаимоотношенията между неандерталците и „модерните хора” на територията на Европа”, разкри Хайдиняк.

„Последната статия, която донесе много шум в средите на палеоантрополозите, показва пък, че тези най-ранни представители на нашия вид са контактували с неандерталците. Не просто са контактували, а между тях е имало кръстосване”, добави проф. Спасов.

Какво разкриват откритите човешки останки от преди 45 000 години

„Около 2 процента от нашия геном, от генома на всички хора, които не са африканци, идват от неандерталците. Някои от тези части от нашия геном могат да бъдат полезни или вредни за различни аспекти – например за играждането на имунитет, поддържане на метаболизма или пък пигментацията на кожата. Това, което е сигурно, е, че „модерните хора” и неандерталците могат да се репродуцират, да създават потомство, защото ако това не е така, нито един от нас, съвременните хора, нямаше да съществува и да има „неандерталски сегменти” в ДНК-то си”, поясни Хайдиняк.

За Матея Хайдиняк България е ключова територия.

„Пещерата Бачо Киро е много важна, когато става дума за разбирането на тези ранни човешки взаимоотношения. Откритията там ни показаха неща, които не фигурираха в генетичните записи в Европа до този момент”, обясни тя.

Последните открития повдигат и друг въпрос – каква е причината за изчезването на неандерталците като вид.

„Те са били избити, а не просто абсорбирани. Те са елиминирани. Неандерталците са били изключително силни същества, пригодени повече от нашия вид към много тежките условия и студен климат на късния Христоцен. Те вероятно са  били по-малко, те са имали по-малки групи, те са имали по-слаба социална и военна, ако мога така да се изразя, организация”, смята проф. Спасов.

АНТИЧНОСТ И МИСТИКА: Крепостта "Сторгозия" и нейните тайни (ГАЛЕРИЯ)

„Тези революционни открития променят гледната ни точка за ранната човешка история. Когато говорим за археология, е редно да споменем, че е налице смяна на един тип скали и каменни оръдия с други, което също може да е знак за наличието на различна човешка популация. Сега вече виждаме това и генетично”, подчерта Хайдиняк.

Темата за влиянието на климата върху човешката история също става ключова част от дискусията.

„Няма никакво съмнение, че цялото движение и на животни, и на хора се контролира, се модулира и се обуславя от климатичните промени. Климатичните промени водят след себе си до промени в природната обстановка, в растителността, а оттам видове, които да речем, че са били степни и пред тях е стояла преградата на горите, са могли при едно захлаждане, при откриването на пространствата, да проникнат там, където преди това не са можели. Пътят е много дълъг, както споменах, може би започва преди малко повече от 7 милиона години. Действително дълъг път, нищо чудно да се окаже, че е още по-дълъг”, категоричен е проф. Спасов.

Подробности гледайте във видеото.

Репортер: Николай Беремлийски

Редактор: