България и Хърватия получиха заедно зелена светлина да влязат в „чакалнята” на Еврозоната

Над 1 милиард хърватски монети ще се превърнат в сувенир, ако страната приеме еврото за своя валута. България и Хърватия получиха заедно зелена светлина да влязат в „чакалнята” на Еврозоната. Което означава, че имат поне две години, за да докажат, че могат да отговорят на изискванията за членство. По всичко личи обаче, че Загреб ще изпревари София. Страната вече има разрешение да сече монети. А плановете са да приеме единната валута още на 1 януари 2023 година.

Хърватия ще произвежда безпилотни таксита с пари от Плана за възстановяване

С вестник и чаша кафе. За повечето хора в столицата Загреб е традиция денят да започва така.  Най-евтино напитката може да изпиете за 10 куни. От 1 януари 2023 г. цената не само на кафето, но и на всички продукти в стрната, ще бъде в  евро. Промяната Марио посреща с усмивка.

„Очакваме го, подкрепяме всичко европейско”, казва той. Част от хората обаче смятат, че неизбежно с приемането на еврото, цените на продуктите ще станат по-високи. Тайра е сред тях. Срещаме я на най-големия пазар в града. Купува плодове и зеленчуци за болната си майка. 

„Смятам, че цените ще се повишат. Куната си е нещо наше. Част от идентичността ни и не мисля, че трябва да я заменяме за еврото”, споделя жената.

Ефектът върху цените с приемането на еврото ще е минимален – показват изследванията на финансовото министерство. В рамките на 0,20 %. Така , ако вземем примерът с кафето, вместо 10 куни , то ще струва 1.33 евро. 

„Цената ще е по-ниска дори от Милано. В останали страни е в пъти по-висока. Всички статистически данни, с които разполагаме, и опитът на държавите, които вече са приели еврото,  показват, че ефектът от поскъпването е минимален и краткосрочен. Ако погледнем в дългосрочен план увеличаването на заплатите, което се очаква,  ще компенсира минималното поскъпване на цените от въвеждане на еврото”, обясни Хървойе Мършич от министерството на финансите.

България вече е в чакалнята на еврозоната

Според плана на държавата куните ще се изтеглят през банките и магазините. А в първите две седмици на януари ще се плаща и в двете валути. 

„Така, ако отидете в магазина, ще можете да плащате в куна и ще ви връщат в евро. Двойната валута има за цел да намали стреса в хората, за да не се събудят на Нова година и да се чудят дали имат достатъчно евро в джоба си”, посочи заместник- управителят на Хърватската национална банка Майкъл Фауленд.

За да бъдат по-спокойни потребители, няколко месеца преди въвеждането на еврото етикетите ще са с две цени. В евро и в куни. За промяната вече се готви и бизнесът. 

„Ако вземете една бутилка вода. И струва еди-колко-си куни, ще струва еди-колко-си в евро. И  така на 1 януари 2023 г., когато цените вече са изцяло в евро, той няма да си каже „Оо, вдигнали са цената”. Това, което не знаем, е например дали на касовата бележка , която ще получите в магазините, ще трябва ли и цената на всеки продукт на нея да бъде в двете валути. Или само крайната сума. На практика никой няма да ви каже „Ние искаме да направим печалба от преминаването от едната в другата валута.” Но има разходи, които са свързани с приемането на еврото, за които никой не говори”, смята Бисерка Сладович от Национална асоциация на работодателите.

А освен да поддържа цените стабилни, за да стане бъде пълноправен член на Еврозоната, страната трябва да покаже, че може да  управлява публичните си финанси  устойчиво. 

Икономист за приемането на еврото: Аналогиите с Гърция са неподходящи

„В момента имаме проблем заради COVID кризата, както и в повечето страни. Дефицитът ни се увеличи. Бяхме заложили за тази година 3.6%. Но заради проблемите в здравния сектор,  индексацията на пенсиите и заплатите, се налoжи  да го увеличим до 4.5%. Но от следващата година вярваме, че ще се вместим в рамката от 3%”, прогнозира Мършич.

Така в Хърватия вярват, че няма какво да ги отдалечи по пътя към еврото. Остава въпросът къде ще съхраняват куните си.   Над 1 милиард монети ще бъдат извадени от обращение. Количеството е достатъчно, за да покрие терена на футболно игрище. 

„Ако поставите цялото количество, ще бъде и 1 метър високо.  Може да си представите логистиката, която трябва да направим”, добави Мършич.

„Няма такава сграда в Хърватия, която да може да поеме толкова голямо количество монети, включително и Централната банка.  Затова ще подпишем специални договори с Министерството на отбраната и с помощта на военните ще организираме начина им на съхранение”, обясни Фауленд .

Монетите ще могат да се обменят до три години след приемане на еврото. След това част от тях ще останат просто сувенир. А останалите ще се използват като материал в индустрията.

 

 

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.