Идеите на ГЕРБ-СДС, ПП, БСП и ДПС

Със сблъсък на мнения по тема „Енергетика” продължават предизборните дебати в студиото на „Здравей, България”. За цените на горивата по бензиностанциите, отоплението, мерките в подкрепа на бизнеса и домакинствата и енергийната сигурност - говорят Теменужка Петкова от ГЕРБ, Радослав Рибарски от „Продължаваме Промяната”, Драгомир Стойнев от БСП и Рамадан Аталай от ДПС.

„Управлението на „Продължаваме Промяната” остави в завещание поредица от кризи във всяка една сфера от обществения живот. Сякаш една от най-тежките кризи е в сектор „енергетика”. Той има структуроопределящо значение за икономиката на страната, той е пряко свързан с националната сигурност и касае пряко българския бизнес и семействата. Като завещание от ПП получихме липса на сигурност по отношение на доставките на природен газ, галопиращи цени на енергоресурсите, несигурност и нестабилност в сектора. Това доведе до дестабилизация в цялата икономика. Трябва да бъдат предприети максимално бързи, адекватни и компетентни действия, така че да можем да преодолеем последиците от кризата, която ПП ни завеща”, каза Петкова.

„България и българската енергетика наистина преминаха през редица предизвикателства тази година. Този своеобразен стрес тест доказа за пореден път, че професионализмът и отдадеността на хората, заети в този сектор, е наистина на високо ниво. В момента българската енергетика е натоварена до рекордни нива. Износът е рекорден и това затвърждава позициите на България като регионален център. Противно на политическото говорене и интерпретации - място за паника няма. България стриктно изпълняваше своите договорни задължения, но беше едностранно лишена от правото да получи природен газ, който беше договорила. Именно сега трябва да бъдат изведени безпристрастни изводи”, обяви Рибарски.

„През последните години, даже от началото на Прехода, когато политиците започнаха да  навлизат в енергетиката, ситуацията се влоши. Още по-тежко стана, когато геополитиката навлезе в енергетиката. И ние започнахме да отхвърляме конкретни проекти, само защото технологията идва от Изток или Запад. Това беше една от най-големите грешки. И виждаме резултата. В днешно време българската енергетика се крепи на построеното от комунистическия строй. Оттук нататък е необходимо да се мисли за бъдещето на страната, защото кризата, която идва - е външна. Тя е криза за България, за Европа, може да стане и световна. И ако в енергетиката не надделее разумът и спрем да делим една технология дали е добра - в зависимост от това откъде идва, ще можем да имаме добри резултати”, е мнението на Стойнев.

„Енергетиката е онзи сектор, на който днес му се обръща най-голямо внимание поради това, че лидерите на ЕС и нашите лидери не бяха адекватни според създалата се ситуация. Поради липса на съответната политика и стратегия за развитие в кризисна ситуация, се стигна до това положение, че цялостната инфлация в страната е докарана от енергосуровините и невъзможността на управляващите да могат да поддържат сигурност и стабилност в доставките на енергийните суровини в България. Едностранното прекратяване на дългосрочни договори от страна на последните управляващи е факт. От друга страна, намесата на онези политически формации, които нямат опит, докара ситуацията в енергетиката до това положение”, подчерта Аталай.

Доставките на газ

Според Рибарски газ е щяло да бъде осигурен, ако са били поръчани всички вече договорени танкери. „Именно „Продължаваме Промяната” договори тези танкери”, каза той.

Петкова добави, че природният газ не е осигурен. Като причина за това тя посочи управлението на „Продължаваме Промяната. „Купува се ден за ден, на възможно най-високата цена”, е нейното мнение.

Аталай подчерта, че политиката в природния газ също не е в интерес на националната сигурност на държавата. „Трябва да има дългосрочни договори, за да може да има сигурност и предвидимост на производителите. Нямаме предвидимост, нямаме газ”, добави той.

Стойнев уточни, че ако няма тръбен руски газ, има договор за азерски, на страната за година са ѝ необходими по два танкера на месец. „Това означава, че трябва да имаме между 24 и 25 танкера годишно. Ако ще нагнетяваме „Чирен” - още пет. За тези танкери трябва инфраструктура, с  дългосрочни споразумения - такива няма”, отчете той.

Целия дебат гледайте във видеото. 

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.