Доц. Киселова за избора на председател на НС: Не сме били свидетели на подобна немощ

В момента часовникът е спрял и парламентарното заседание, на което трябва да се избере председател на НС, не е приключило. Депутатите са в по-дълга почивка. Не сме били свидетели на подобна немощ. Това заяви в предаването „Денят на живо” пo NOVA News преподавателят по Конституционно право доц. Наталия Киселова в коментар на първото заседание  на НС, по време на което депутатите не успяха да изберат председател.

„Това, на което станахме свидетели в пленарна зала, същност е, че не чухме звънец. Тоест приемаме, че часовникът е спрял и заседанието е прекъснато за една по-дълга почивка. Тоест утрото ще е по-мъдро от вечерта и депутатите ще успеят да направят тази крачка да изберат председател, за да се проведат следващите процедури. За никого вече не е тайна, че отиваме към следващи избори. Защото начина, по който депутатите направиха една заявка, че са чули гласа на избирателите, всъщност по-скоро изходът е бързи избори”, посочи тя.

СНИМКИ ОТ ПЪРВИЯ РАБОТЕН ДЕН НА НОВИЯ ПАРЛАМЕНТ ВИЖТЕ ТУК

По думите ѝ Конституцията е написана за хора, които умеят да разговарят помежду си, да се чуят и да изберат измежду 240 един, който да е пръв сред равни. „За съжаление, тъй като много тежки думи се казаха, както по времена кампанията, така и по време на първото пленарно заседание – доста мостове се изгориха. През 1991 година, когато е приемана Конституцията, разумът е бил, че все ще успеят да се обединят – дори и временно, около една кандидатура. Въпросът е,м че ако няма председател, няма как да се изберат заместници, да се регистрират парламентарните групи и да се задвижи парламентарната процедура. Няма как да започне работа на практика 48-ият парламент”.

Според нея кризата първоначално е била политическа, след това е прераснала в парламентарна, но за съжаление може да ескалира в конституционна. „Защото до момента не сме били свидетели на подобна немощ, а именно парламентът въобще да не може да започне работа". 

Доцент Киселова обясни и какъв би могъл да бъде изходът от тази ситуация. „Във Великото народно събрание има пет избора докато се стигне до избор, но при различни кандидати – за президент. Има и възможност някоя от парламентарните групи да не влезе и председателят да бъде избран с гласовете на по-малко депутати – тоест половината плюс един от присъстващите в залата. Има и вариант за тайно гласуване едновременно за двамата кандидати”, подчерта тя. И допълни: „По-скоро усещането ми е, че парламентарните групи искат избори, защото виждаме разминаване между това, което заявиха в изложенията си, и това, на което станахме свидетели”.

„Конституцията има някои слабости, но това да се избере един „пръв между равни”, защото председателят има някои правомощия, но неговият глас е като този на всеки друг и във всеки един момент може да бъде сменен. затова не виждам – когато се заявяваш като опозиция – защо толкова държиш на този пост. А пък другите – ако наистина са заявили, че протягат ръка – защо пък толкова държат на своя кандидат. Тоест и двете страни твърдят едно, а вършат друго”, посочи тя.