Изчисленията на синдикатите показват поскъпнал ли е животът на хората

КНСБ представиха резултатите от традиционното наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022-ра година.

2432 лева са нужни за издръжката на тричленно семейство у нас. Това показва анализът на КНСБ. Към настоящия момент 1351 лева на месец са необходими на един работещ, за да живее нормално.

Над милион и 700 хиляди българи получават по-ниски възнаграждения и се налага да взимат решения от кое да се лишат. Включително от необходими,  но все по-скъпи продукти. От хранителните продукти рекордьорът в поскъпването са яйцата – с 55 на сто за година, следвани от млечните и зърнените продукти.

Нагоре продължават да вървят и цените на всичко извън прехраната. Насред зима синдикатите изчисляват, че дървата за огрев са поскъпнали с 50% спрямо миналия декември. А при горивата и лекарствата – като пера, от които трудно човек може да спести – тенденцията отново е за все по-високи цени. 

Уроците по балет на 7-годишната Даяна са сред перата в месечния бюджет на родителите ѝ, с които не правят компромис. Затова спестяват от друго.

„Няма как да не орежем бюджета за сметка на неща, които са нужни. На фона на тази инфлация и на абсолютно всичко поскъпващо – и битовите сметки, и всичко в магазина – просто и икономията е голяма. Икономисваме и от неща, от които имаме нужда, и от други”, споделя Николета Цанева, родител.

За да живее без да се лишава от храна и някои удобства, общият доход на тричленно семейство в България с едно дете трябва да е поне 2432 лева, изчисляват от КНСБ.

 „По какъв критерий са определили тези пари, че ще стигнат, за какво точно ще стигнат - не е ясно. Този средностатистически бюджет, който е изнесен от КНСБ, просто е невъзможен за едно семейство на днешните условия”, посочва Николета.  

Освен че може пак да не стигнат, синдикатите изчисляват  - подобни доходи са недостижими за повечето семейства с дете. „Това не са заплати, които масовият българин получава”, категоричен е  Любослав Костов, КНСБ

По-конкретно: доходите на 1 милион и 700 хиляди българи са под минималния праг за нормален живот, определен от КНСБ. Така те не могат да си позволят всички стоки от потребителската кошница  – предвид поскъпването на месото, яйцата, млечните продукти и захарта с между 25 и 55%.  „Ако мога да генерализирам един обобщен извод, то това е, че българите обедняха”, посочва Костов.

На фона на инфлацията, работодателските организации излязоха с вариант за решение на проблема - и с призив.  „В условия, в които имаме спад в цената на енергоносителите, спад на цената на горивата, които бяха основната причина на ръста в цените - нормалната реакция на бизнеса е да върне, т.е. да намали цената на стоките и услугите, които предлага”, твърди Добрин Иванов, АИКБ.

„Опасявам се, че това остава само призив, ако няма принуда – това няма да се случи”, заяви и  Ваня Григорова, КТ „Подкрепа”.

Ако инфлацията не тръгне надолу, а заплатите - нагоре, планираните ефективни стачки в редица сектори ще станат по-масови, предупреждават синдикатите. Имат и своите искания към партиите, които вече се готвят за нови избори.

„Минимална заплата поне 1000 лева от началото на  2024 година”, поиска Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Синдикатите искат и необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Те са готови на ефективни стачки и настояват за ръст в доходите на всички с поне 15%.

Новините на NOVA - вече в InstagramTwitterTelegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.